Няколко часа преди Доналд Тръмп да обяви двуседмично примирие с Иран, на петролните пазари е направен огромен залог за спад на цената на суровината. По данни на Reuters, инвеститори са продали общо 8600 контракта върху Brent и американския суров петрол на стойност около 950 млн. долара в 19:45 GMT, а малко след 22:30 GMT Тръмп обявява примирието. Пазарът реагира мигновено и цената на петрола пада с около 15%, под 100 долара за барел.
Сам по себе си голям залог на пазарите не е престъпление. Но в случая има два детайла, които правят историята особено неудобна. Първо, Reuters отбелязва, че толкова големи сделки обикновено не се правят наведнъж, а се разпределят през различни борси и алгоритми, за да не движат пазара. Второ, подобни големи поръчки рядко се изпълняват след официалния сетълмент на пазара, който е в 18:30 GMT. Именно затова времето на сделката е привлякло вниманието.
Още по-притеснително е, че това не е изолиран случай. Reuters съобщава за почти идентичен епизод от 23 март, когато е направен залог за около 500 млн. долара върху поевтиняване на петрола само 15 минути преди Тръмп да обяви, че отлага удари по иранската енергийна инфраструктура. И тогава цената на суровината се срива с около 15%.
Точно тук започва големият въпрос. Дали става дума за брилянтно пазарно предвиждане, или за нещо далеч по-сериозно? Американската преса не предлага доказателство, че хора от администрацията са търгували с вътрешна информация. Но вече открито описва подозрителния модел. Associated Press например разказва за група новосъздадени акаунти в Polymarket, които са направили изключително точни залози за американско-иранско примирие часове преди то да бъде обявено. Според анализ на публични блокчейн данни поне 50 портфейла са заложили съществени суми за примирие, много от тях създадени същия ден или дори минути преди съобщението на Тръмп. Един от тези акаунти е превърнал залог от около 72 хил. долара в печалба от 200 хил. долара.
AP е внимателна: публичните данни не показват кой стои зад портфейлите, а Polymarket не е коментирал случая. Но самият факт, че членове на Конгреса и експерти вече говорят за вероятност от използване на вътрешна информация, е показателен. Конгресменът Блейк Мур казва пред AP, че е „твърде малко вероятно това да са добросъвестни сделки“ и че е по-вероятно да става дума за хора с достъп до предварителна информация. Професорът Тод Филипс от Georgia State University също настоява, че подобни пазари не могат да функционират честно, ако някои участници търгуват с вътрешно знание.
Проблемът тук не е само финансов. Проблемът е политически и институционален. Когато пазарите започнат да изглеждат така, сякаш изпреварват Белия дом с часове или минути, доверието вече не ерозира само сред инвеститорите. То ерозира в самата идея, че държавната власт работи в интерес на обществото, а не като частен източник на печалба за добре информирани играчи.
Още по-неприятен е контекстът. Reuters посочва, че обемите и волатилността на петролните пазари са скочили рязко от началото на войната, като дневният обем при Brent е нараснал до над 1 млн. контракта. Това означава, че геополитиката, военните заплахи и президентските изявления вече не просто влияят върху пазарите — те буквално ги разтърсват. И когато някой уцели два пъти поред точния момент преди драматичен обрат в политиката на Тръмп, съмнението става неизбежно.
Критиците на Тръмп отдавна твърдят, че неговият стил на управление е хаотичен на повърхността, но създава огромни възможности за хора, които са достатъчно близо до властта. Дори без доказателство за пряко участие на държавни служители, повторяемостта на тези събития вече е сама по себе си новина. Особено когато говорим за решения, които местят не само цената на петрола, а и борсите по света, инфлационните очаквания и цената на горивата за милиони хора. След обявеното примирие петролът падна рязко, но още на следващия ден започна ново покачване, след като се появиха съмнения за устойчивостта на сделката.
Най-важното в случая е, че засега няма публично доказан отговор на въпроса кой стои зад тези сделки. Но има достатъчно факти, за да се зададе друг, далеч по-неудобен въпрос: колко пъти още пазарът ще „познава“ решението на Белия дом, преди Вашингтон да реши, че това вече не е просто съвпадение?
