Колко ще струва хлябът след няколко месеца? А месото, олиото и останалите основни продукти? Засега никой не може да даде точен отговор, но на световните пазари се натрупват фактори, които могат да направят храната по-скъпа.
Войната и сътресенията в Близкия изток не засягат само доставките на петрол и природен газ. Те създават проблеми и за производството на торове – без които съвременното земеделие трудно може да поддържа високи добиви. Към това се добавят по-скъпото дизелово гориво и опасенията от неблагоприятни климатични условия.
В анализ, публикуван на 19 октомври, S&P Global предупреждава за опасно съчетание от тези фактори. Ако проблемите се задържат, натискът върху производството може постепенно да се пренесе върху цените на храните.
Това не означава, че светът непременно е изправен пред нова продоволствена криза. Но причините за тревога вече са налице.
Ормузкият проток – пътят към по-скъпи храни
Когато говорим за Ормузкия проток, обикновено мислим за петрола. През този тесен морски маршрут обаче преминават и големи количества суровини за производството на торове.
По данни на S&P Global през протока обичайно преминават около 29% от световната търговия с карбамид – широко използван азотен тор, както и значителни количества амоняк и сяра.
Връзката с храната е пряка. Ако доставките се забавят или суровините поскъпнат, земеделските производители плащат повече, за да подготвят нивите си за сеитба и да осигурят необходимите хранителни вещества за растенията.
Дизелът също е незаменим за голяма част от земеделската техника, напояването и превоза на продукцията. Така фермерите могат да се окажат притиснати едновременно от няколко страни – по-високи разходи за гориво, торове и транспорт.
По-малко торове, по-ниски добиви?
Когато разходите растат, земеделските производители имат ограничени възможности. Могат да приемат по-ниска печалба, да се опитат да повишат продажните цени или да спестят от производството.
Намаляването на употребата на торове обаче може да се отрази на добивите. При неблагоприятно време последствията могат да бъдат още по-сериозни. Друг риск е част от стопаните да намалят засетите площи или да преминат към култури, които изискват по-малки инвестиции.
Ако това се случи в няколко големи земеделски региона едновременно, предлагането на определени суровини може да се свие. А когато продукцията намалее, докато търсенето остава високо, цените обикновено са под натиск за повишение.
Към тези проблеми се добавя и „Ел Ниньо“. Климатичният феномен може да донесе суша и горещини в едни райони, а прекомерни валежи и наводнения в други. Ефектът не е еднакъв навсякъде, но неблагоприятното време може да удари именно културите, чието производство вече е затруднено от високите разходи.
Цените на зърното вече дават сигнал
Предупрежденията не са само прогноза за бъдещето. Международните пазари вече отчитат поскъпване на основни хранителни суровини.
На 2 октомври Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) съобщи, че световният индекс на цените на храните е нараснал с 1,5% през септември спрямо август. На годишна база увеличението достига 5,8%.
Особено отчетливо е движението при зърнените култури. Индексът на цените им се е повишил с 5,1% за месец, а международната цена на пшеницата е нараснала с 6,3%. Сред причините са неблагоприятните метеорологични условия, опасенията за реколтите и ограниченията в черноморската търговия.
Това не означава, че хлябът в България ще поскъпне със същия процент. Международните цени на суровините са само една част от крайната цена, в която влизат още енергия, труд, транспорт, преработка и търговски разходи.
Има и фактор, който ограничава опасенията от недостиг: световните запаси от зърно остават значителни. Следователно поскъпването е реален риск, но глобален недостиг на храна не може да се смята за неизбежен.
Кога ще го усетим в България?
При петрола реакцията е бърза – цената на колонката може да се промени за кратко време. При храните процесът е по-бавен. Горивата и торовете се купуват преди или по време на производствения сезон, реколтата се прибира месеци по-късно, а след това следват преработката, транспортът и продажбата.
Затова ефектът от днешното поскъпване може да се усети по-късно, когато производителите направят равносметка на разходите и стане ясно какви добиви са получили.
За България особено важни ще бъдат цените на дизела и торовете, състоянието на посевите и развитието на международната търговия. Ако производствените разходи се задържат високи, натискът може да се прехвърли върху цените на зърното, фуражите, месото и други продукти.
Най-тежко подобно развитие се отразява на домакинствата с ниски доходи, за които храната заема голяма част от месечния бюджет. Дори сравнително умерено поскъпване може да означава по-малко пари за други основни нужди.
Криза ли идва?
Все още е рано да се говори за неизбежна продоволствена криза. Много ще зависи от продължителността на конфликта в Близкия изток, възможностите за намиране на алтернативни доставки, цените на торовете и резултатите от следващите реколти.
Но един урок от предишните кризи остава валиден: проблемите с храната рядко започват в магазина. Те често се появяват много по-рано – в доставките на суровини, в разходите на фермерите и в условията, при които се отглежда реколтата.
Енергията поскъпва пред очите ни. При храните последствията може да се забавят с месеци. А когато стигнат до семейния бюджет, възможностите за реакция вече са значително по-малки.
