Лондонският Арсенал отпадна от турнира ФА Къп след загуба от втородивизионния Саутхямптън – резултат, който трудно може да бъде обяснен с моментна форма или липса на късмет.
По-скоро става дума за нещо по-дълбоко.
Отборът на Микел Артета не показа нищо, което да отговаря на амбициите на клуб с претенции за трофеи. Владеене на топката – да. Контрол в средата на терена – също. Но когато става дума за създаване на реални положения, Арсенал изглеждаше безидейно предвидим.
През по-голямата част от мача „артилеристите“ обикаляха около наказателното поле на съперника, разиграваха топката хоризонтално и така и не намериха начин да разклатят защитата на Саутхямптън. Нямаше острота, нямаше изненада, нямаше риск.
Сценарий, който напомни на най-трудните периоди от ерата на Арсен Венгер – много притежание, малко съдържание.
И както често се случва във футбола, липсата на ефективност беше наказана. В 36-ата минута Саутхямптън организира контраатака и стигна до гол – напълно заслужен на фона на случващото се на терена.
Все пак Виктор Гьокереш върна надеждите за Арсенал, след като изравни в 65-ата минута.
В този момент се очакваше реакция – натиск, темпо, обрат.
Такъв обаче не последва.
Вместо това Арсенал отново затъна в познатия модел – безкрайни подавания около наказателното поле, без реална заплаха. А когато все пак се стигаше до удар, нападателите сякаш се надпреварваха да уцелят вратаря на Саутхямптън, вместо да решат мача.
И логичното се случи.
В 85-ата минута дойде вторият удар – контраатака, гол и край на надеждите. Втори шамар, който окончателно изхвърли Арсенал от турнира.
Тактика без адаптация
По-сериозният проблем обаче не е самият резултат, а повторяемостта.
Тактиката на Артета изглежда една и съща, независимо дали срещу отбора стои гранд от Висшата лига или тим от по-ниско ниво. Липсва адаптация, липсва гъвкавост, липсва план „Б“.
А когато основният план не работи, Арсенал остава без отговор.
В съвременния футбол притежанието на топката не е цел. То е средство. И когато не води до голове, се превръща в статистика без стойност.
Накъде върви Арсенал
Този мач неизбежно поставя въпроси. Не само за конкретната вечер, а за посоката.
Артета получи време, получи подкрепа, получи състав, изграден по негов вкус. И въпреки това, отборът отново изглежда близо до познатия сценарий – добър сезон, но без трофей.
Феновете започват да се питат дали това е максимумът на този проект.
И дали пътят напред минава през същия подход.
Защото във футбола, както и в живота, има едно просто правило:
ако не намираш начин да победиш – рано или късно някой ще намери начин да победи теб.
