Днес, 26 октомври, България почита Свети великомъченик Димитър Солунски – покровител на християнските воини, строители и ковачи, и един от най-обичаните светци у нас. От този ден, казват старите българи, „Св. Димитър разсъблича гората“ и слага началото на зимата. Това е време за равносметка, за топлина край огнището и за благословено начало на новия земен кръг.
Свети Димитър е родом от Солун. Във времена на гонения срещу християните той открито изповядва вярата си, заради което е хвърлен в тъмница и посечен с копие през 306 година. Според преданието, от неговите мощи започнало да тече миро, което лекувало болести – чудо, благодарение на което Солун и до днес се слави като град на Свети Димитър.
Култът към светеца се разпространява рано по българските земи. Историците напомнят, че именно на Димитровден през 1185 г. братята Асен и Петър обявяват въстанието срещу византийците във Велико Търново, с думите, че „Свети Димитър напусна гърците и дойде при българите“. Оттогава празникът се свързва не само с вярата, но и със свободолюбието и възраждането на българската държавност.
В народните представи Свети Димитър е брат-близнак на Свети Георги. Георги носи лятото, а Димитър – зимата. Старите хора казвали: „Георги язди бял кон, Димитър – червен.“ От тропота на копитата му излизат мразовете, а по стъпките му се застила първият сняг.
Димитровден бележи края на земеделската година. Дотук са жетвата, гроздоберът и полските работи. На този ден в миналото се „разтуряли чираци и ратаи“ – приключвал наемният труд, плащали се задълженията и се сключвали нови уговорки „от Димитровден до Гергьовден“.
Вечерта се събира цялото семейство около трапезата. Задължително се поднася печена кокошка или петел, жито, тиква и вино. Хората не перат и не предат, за да не навлекат студ и болести в дома. По огъня се гадае каква ще е зимата – ако пламъкът гори силно и искри, очаква се студ и сняг, а ако е слаб и жълт – зимата ще е мека.
По българските села и до днес се вярва, че на Димитровден „Св. Димитър разсъблича гората“, т.е. сваля листата, за да подготви земята за зимния сън. Това е времето, когато хората се прибират „вътре“, започват седенките и песните край огнището – онзи домашен живот, който през вековете е поддържал духа на българина.
Димитровден е и празник на строителите – хората, които създават и пазят домовете. От древното вярване, че Свети Димитър закриля зидарите и майсторите, произлиза и днешният професионален празник на строителя в България.
Днес, както и преди векове, хората казват:
„Свети Димитър с мраза иде, но с благодатта си топли сърцата.“
Имен ден днес празнуват: Димитър, Димитрина, Митко, Димо, Димка, Димчо, Димана, Димитра, Димитричка и всички, носещи производни на това старинно име, което означава „посветен на Деметра“ – богинята на плодородието.
Екипът на „Пловдив-инфо“ поздравява всички именици с пожелание за здраве, светлина и благословение!
Нека Свети Димитър ви закриля от студ и зло, да ви дари топлина в сърцата и радост в домовете!
Бъдете благословени – днес и във всички дни напред!
