Вчерашните парламентарни избори в България, проведени на 27 октомври 2024 г., привлякоха вниманието на европейските медии, които подчертаха все по-ниската избирателна активност и дълбокото недоверие към политическата система. Според проучвания, над половината от българите не вярват, че изборите ще доведат до стабилно правителство, а мнозинството (61.6%) определят ситуацията като „много тревожна“. Тази избирателна апатия е обяснена с множеството избори, проведени от 2021 г. насам, като избирателната активност продължава да спада значително.
Особено внимание привлече скандалът с купуването на гласове, за което партията „Да, България“ подаде сигнал срещу няколко лица, включително предполагаеми участници от конкуриращи коалиции. Сред задържаните има лица от района на София и Бургас, като в последния случай беше съобщено за подкупи между 100 и 150 лева за глас.
Европейските медии отбелязват, че българските избори са съпътствани от значителни проблеми с купуването на гласове и дълбоко вкоренена корупция, като един от главните фокуси е участието на Делян Пеевски в политическия процес. Считан за влиятелен политически и бизнес лидер с доказана връзка с корупционни практики, Пеевски е включен в списъка по Глобалния закон „Магнитски“ на САЩ, което само по себе си подчертава сериозни притеснения на международната сцена относно неговото влияние върху българската политика. Този факт предизвиква скептицизъм и критики в ЕС, особено сред страните, подкрепящи правовия ред и антикорупционни инициативи.
Европейските наблюдатели също отбелязаха, че изборите са част от политическата криза в страната, където съществува дълбоко разочарование и нарастващо недоволство сред гражданите. Някои анализатори твърдят, че липсата на стабилни коалиции и фрагментацията на политическите партии водят до цикъл на политическа нестабилност, изискващ по-силни и дълготрайни коалиции. В допълнение към политическата криза, корупцията в България се смята за сериозна заплаха за върховенството на закона, а икономиката на страната изостава, като все още не са получени значителни средства от възстановителния фонд на ЕС.
Според изходните анкети и първоначалните резултати се очаква новият парламент да включва седем политически формации, а потенциално и осем +, което предвещава динамично политическо развитие. Досега данни сочат, че водещите партии като „ГЕРБ“ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) ще трябва да намерят нови коалиционни партньори, за да сформират стабилно правителство.
Президентът Румен Радев и други политически анализатори подчертават, че сътрудничеството между партиите преди и след изборите е от съществено значение за стабилността на управлението. Същевременно според европейски кореспонденти, изборният процес в страната все повече се възприема като възможност за купуване на гласове, което подкопава демократичните принципи и задълбочава проблемите в политическата система на България.
Международните анализатори изразяват загриженост относно стабилността на бъдещото правителството в България, предвид продължаващите икономически и политически предизвикателства, които страната трябва да адресира в рамките на ЕС, както и въпросите за прозрачността на изборите и доверието в държавните институции.
По материали от: eurotopics.net, Robert Schuman Foundation, EURACTIV
