На 20 декември според стародавна традиция се посреща Игнажден, Игнат, Игнатовден, Полазовден – празник в чест на свещено-мъченик Игнатий Богоносец. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица, което намира и отражение в песенния фолклор: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това е периода, през който младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко.
Празничната литургия на Игнажден разкрива езическия предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене.
Вярва се, че от Игнажден започва Новата година и коледните празници. В много части на страната срещу празника е първата кадена вечеря, която носи обреден характер. За нея се приготвят постни храни, жито, орехи, лук. Опичат се игнажденски кравай и питка – върху нея се поставя восъчна свещ. Най-възрастната жена (или мъж) прекадяват трапезата и жилището с тамян. Пепелта от каденето, житото, орехите и недогорялата свещ имат апотропейна (предпазваща) сила (функция) и се използват и през останалите кадени вечери.
Най-характерен за Игнажден е обичаят „Полазване”,
който се основава (свързва) с магията на първия (ден, събитие). Първият прекрачил прага на дома в този ден се нарича „полазник”, „полезник”, „споходняк”. Полазник може да бъде всеки човек или животно. Вярва се, че ако той има добър полаз в домът ще има щастие, здраве и богата реколта.
Ако полазникът е човек, то той трябва да е късметлия, добродушен, имотен. Ако е животно, то трябва да е здраво и силно, за да бъде силна и плодородна годината за посетеното семейство. Ако полазникът донесе берекет се кани и на следващата година.
Свързаните с Игнажден народни представи и вярвания отразяват митологичният характер на този ден и преходния момент в природния кръговрат. Смята се, че през този период се появяват различни свръхестествени демонични същества, способни да напакостят на хората. Рано сутринта на празника жените посипват около къщата от каденото жито и пепел, вярвайки, че така ще прогонят злото. За да не се пръсне берекетът, не се ходи на гости, не се дава на заем, а даденото предишните дни се прибира.
От Игнажден започват да се събират в дружини коледарите, избирайки своя водач, разучават коледни песни.
Народни вярвания
- Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
- Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
- Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
- Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
- Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари…
Народни поверия, свързани с празника
- Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
- Не се иска и не се дава нищо назаем.
- Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
- Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
- Не се вари боб, за да не бие градушка.
- Не се пере, за да не налети болест.
- Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
- Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
- Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
- Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
Имен ден днес празнуват: Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Ингьо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена,Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира.
Игнажден е празник на надеждата, на вярата в доброто и на прехода към новото. Да посрещнем този ден с радост и с вяра в по-добри дни!