„Преди години един приятел от Щатите ми разказа нещо изключително интересно за индианците и техните коне.
Както знаете, индианците на Американския континент бяха номади (затова живяха в юрти) и постоянно се местиха, следвайки миграцията на бизоните.
Всеки път, когато стигат до ново място, правят временен лагер за първата нощ. Пускат конете на свобода, готвят, вечерят и всеки заспива където му е удобно. Рано сутрин водачът става и гледа къде са конете.
Повечето коне спят прави, само някои лягат, но винаги най-силните застават в кръг – с дупетата на вън – а вътре в кръга са жребчетата. Първа работа за Индианците на втория ден на новото си място е да вдигнат техния лагер точно там, където конете са избрали да останат да спят. Конете безупречно усещат кое моясто е най-добро за тях.
Църквите и храмовете, и пирамидите ако щете, не са построени на случайни места, но където другаде по света са имали нужда от духовници, шамани или друг медиум с пръчки или махало, за Индианците просто конете им са вършили тази работа.
Тези дни съм в едно малко село до Баден Баден, Германия. За няколко дена се разхождам в националния парк Schwarzwald (Черната Гора), една от най-запазените еко-системи в Европа.
Сутринта седнах на една поляна до гората и се наслаждавах на огромните лозовите масиви пред мен към Френската граница. Гледката беше изумителна, но така и тишината…
За пореден път видях, че около мен нямаше нито едно насекомо. Ни пчели, ни мухи, ни бръмбари, дори комари нямаше.
Не че това е нещо ново де. Още през 1962 г. излезе емблематичната книга на Rachel Carlson, “Тихата пролет“ в която тя ни предупреди за изчезването на насекомите. Малко по-късно и баба Ванга се включи с пророчество за съдбата на пчелите и Римския Клуб през 1972г потвърди, че освен пчелите, и всички останали ще отидем по дяволите, ако продължим по пътя на хищническия капитализъм. Всички обаче осъзнаваха, че насекомите са като канарчетата в мините. Умират ли те, тогава нещата не са добре…
Ние живеем недалече от София. Сами в гората с мечките. Около нас има ливади, които се косят един път всяка година за сено, но иначе най-близката земеделска дейност е на поне 10 км от нас. Когато в нашия двор цъфтят кестените, на всяко дърво има поне десет хиляди пчели. Така и на липите и на глога, и на трънката, която цъфти още през месец март. В двора ни има поне 200 вида цветя саморасли, за които за съжаление не съм имал време да им науча имената на Български, но всички са пълни с най-различни насекоми; безброй видове пеперуди, витаещи мухи и незнам си колко различни видове пчели. На лавандулата пък е навалица от земни пчели и едни едри пеперуди, ванилови на цвят и черни черти, и едни други по-мънички в сто нюанса оранжево и кафяво. Целият двор гъмжи от насекоми и всяка вечер стотина лястовици се въртят около нашата къща за безплатната шведска маса. Гледаме ги от терасата пред къщата докато се въртят и около нас. Сигурно вече съм полудял, но ги поздравявам всяка вечер и съм сигурен, че ни познават.
Насекомите са конете и канарчета на нашето време. Помнете го.
Има ги у нас, но вече ги няма другаде в Европа.
Направете си сметката.“
Патрик Смитьойс/ Facebook
