Има имена, които не се обсъждат — изживяват се. За хилядите привърженици на Локомотив Пловдив името Христо Бонев е точно такова. И сега то е на крачка да огрее фасадата на новия дом на „черно-белите“.
Община Пловдив пусна за обществено обсъждане предложението стадионът в парк „Лаута“ официално да носи името на клубната икона. В следващите 30 дни граждани и организации могат да пращат становища; след това проектът влиза в Общинския съвет — възможно е още през септември. Мине ли гласуването, до края на годината домът на Локомотив ще смени табелата тъкмо когато довършват и централната трибуна.
Мотивът е един и той няма нужда от разкрасяване — това е Христо Бонев–Зума. Трикратен „Футболист №1 на България“. Футболист №1 на Пловдив за целия XX век. Рекордьорът на Локомотив в елита с 404 мача и 180 гола — цифри, които никой в черно-бяло не доближава и до днес. За националния отбор — 98 мача и 48 гола и две световни първенства с фланелката. А когато окачи бутонките, седна на треньорската скамейка и отведе България до Мондиал ’98 — последният път, в който националите ни излязоха на световно.
Това не е признание, което трябва да се аргументира. То е закъсняло.
И все пак — едно преименуване рядко минава без сол в раната. Организираните фенклубове застават зад идеята с пълна подкрепа, но извън официалните позиции, из коментарите и по медиите, вече се чуват и резерви.
Първата е стара колкото суеверието: стадион, кръстен на жив човек. 79-годишният Зума не скри вълнението си, когато чу новината на Античния театър, но за част от привържениците подобна чест по-добре да идва, когато легендата вече е камък, а не човек от плът.
Втората резерва е чисто пловдивска и някак иронична. „Христо Бонев“ се различава с една-единствена буква от „Христо Ботев“ — стадионът на вечния съперник. За едни това е поетично съвпадение на двама пловдивски великани. За други е неудобство, което ще ражда обърквания и подмятания на всяко дерби.
Има и техническа сянка: в самото предложение като вносител стои бившият изпълнителен директор Тома Цилев, който вече не заема поста — детайл, който противниците на идеята биха могли да използват.
Нищо от това обаче не мени същината. За хората на „Лаута“ въпросът не е дали Бонев заслужава — той заслужава отдавна. Въпросът е дали градът ще му го признае официално. Следващите 30 дни ще покажат чий глас звучи по-силно — на признателността или на резервите.
