back to top
22 C
Пловдив
16 юли, 2024

Летен Атанасовден е! Какви са традициите и обичаите?

На 5 юли според българския народен календар се посреща летния Атанасовден (св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов земеделски цикъл). За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата.

Във високите планински райони, където житата узряват по-късно с Атанасовден се слага началото на жетвата (жътвата).

Тя е съпроводена с магически тайнства. Обикновено пръв зажънва човек „с лека ръка” или най-възрастния и опитен жътвар. Първите два-три класа се хвърлят напред с думите: „Бог напред, ние след него!”. Често жътварите опасват около кръста си отрязаните житни класове, за да нямат болки при навеждане и жънене.

Първият сноп се връзва с червен конец, изправя се и се нарича: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!”. Върху него се постила чиста кърпа и се поставят пари – дар за жътварите.

Последните класове от ожънатата нива се сплитат с помощта на червен конец и се нарича „Божа брада”, „брада на нивата”, „нивнина”. Тя се явява символ на плодородието. В едни случаи се оставя на нивата (в южните райони на България брадата се оставя сред нивата, „за да остане там берекетът”), а в други се отрязва и се занася в хамбара. Понякога Божа брада се сплита от двойни класове, които се поставят при семената за посев, за да бъде реколтата обилна. Брадата се оплита от девойка с живи родители и се запазва до следващата година. Обредното сплитане на брада е във връзка с аграрните култове и е подчинено на идеята за вечния вегетационен процес (земя-зърно – зърно-земя).

В Тракия летният Атанасовден и денят след него, познат като „Света Черна“, „Баба Черна“, „Черняй“ или „Черен ден“. Основен момент в обредните действия за празника е жертвоприношението на черна кокошка, която домакинята коли на домашния праг. Жертвената птица се готви с ориз и се раздава из махалата с думите: „Вземи си за Свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!“ Според поверието Баба Черна се крие по подобие на чумата във вълната. Ако жените работят на нейния празник, децата им ще заболеят от „черната болест“ и „Света Черна ще почерни къщата им“. Перата от жертвената кокошка се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.

В Средните Родопи и Странджа на летния Атанасовден се колят общоселски курбани и се нареждат богати трапези. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет. В Асеновградско мъжете обикалят селското землище с кожата на закланото обредно животно – най-често коч или вол, за да бъдат предпазени посевите и градините от градушка и поройни дъждове.

В западните български краища летният св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България на този ден на места се изпълняват обичаите против суша „Пеперуда“ и „Герман“. Св. Атанас Летни носи чертите на древните соларни божества – повелители на небесния огън, на летните небесни стихии, на слънцето, от което зависи плодородието.

Още новини

Последвайте ни

11,605ФеновеХаресване
0Последователиследвам
0АбонатиАбониране

Вижте също