Не знам как да опиша Новак Джокович. Ако имаше само едничка титла, която исках някой да спечели на таз Олимпиада, то това бе тази за Ноле.
Човек има чувството, че Ноле е някаква чудата машина, изобретена от Никола Тесла, задвижвана с трансформатори, отвътре запасана с намотки и алтернатори, а като удари топката – излизат електрически мълнии. Сякаш Тесла я е създал и скрил, за да се появи в подходящо време, с което да отмъсти на Томас Едисън и корпоративния свят.
Когато Ноле излезе на корта, човек има усещането, че отнякъде се появява музиката на Горан Брегович, мачът се превръща като филм на Емир Кустурица, гледан в лъскава кинозала от изтънчена западна аристокрация. Главният герой е мразен от всички, псуван е от цялата публика, но той им тегли една майна по балкански, не им цепи басма и започва да раздава форхенди и бекхенди, които като звучни шамари да стоварва върху напудрен и накичен с перука любим на публиката буржоа.
Така и на финала. Най-възрастният финалист на олимпийски финал по тенис, Новак Джокович на 37, срещу най-младия такъв – Карлос Алкарас на 21. Ноле с няколко контузии, неваксиниран, православен, религиозен, кръсти се, с традиционно и здраво семейство, срещу намиращият се в блестяща форма Карлос Алкарас.
И когато всички в Париж притриваха ръце да се радват на разпъването му на кръст, той взе, че възкръсна и се превърна в безусловно най-великия тенисист в историята. Превъртял играта, спечелил абсолютно всичко – рекордните 24 титли от Големия шлем (поне по три пъти всеки), всички турнири Мастърс поне по два пъти, купа Дейвис, рекордните 7 титли на ATP финалите и сега единствения липсващ венец – олимпийска титла.
Уникална личност, знае няколко езика, с уникално чувство за хумор, винаги умее да забавлява хората около него, с видимо интелектуално превъзходство пред останалите скучни сухари.
Или просто най-великият в историята.
