На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици Петър, Йоан и Яков.
Той се изкачил с тях на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение. Него слушайте.“ При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците си и казал: „Станете, не бойте се!“ Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в неговата Божествена природа.
Народът вярва, че на Преображение небето се отваря и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече.
Според народните представи от Преображение нататък времето се обръща от лятото към есента и зимата. По традиция на този ден се освещава първото за годината грозде.
