На 8 юли Българската православна църква чества деня на Свети Прокопий, покровител на пчелите и пчеларите. Този празник е дълбоко свързан с традициите и вярванията на българския народ, особено в областта на пчеларството.
Житие на Свети Прокопий
Свети Прокопий е роден в Йерусалим и първоначално носел езическото име Неаний. Той служил на император Диоклециан като военачалник, но след божествено видение приел християнството и бил преименуван на Прокопий, което означава „преуспяващ“. По-късно той отказал да принася жертви на римските богове и заради вярата си бил подложен на жестоки мъчения и екзекуция през 303 година.
Традиции и обичаи
Народът нарича св. Прокопий пчелар, защото се смята, че Прокопий е покровител на пчелите. Благословени от Бога, те могат да прескачат границата на видимия и невидимия свят, подслушват Дявола, усещат злото, но са помощник и дясна ръка на доброто. Благословени са да създават меда – елексира на живота, даващ сила и дълъг живот. Дори злите сили не могат да сторят на пчелата нищо лошо, за да не изчезне любимата им храна. Юди, самодиви, страшни болест, Баба Шарка, орисници – всички те умилостивяват сърцата си с медени питки. Медът е средство за умилостивяване и лек за корави сърца.
На този ден се извършват редица ритуали за здраве и плодородие на пчелите.
Ето някои от основните обичаи:
- Обредни хлябове: Според народните вярвания, на 8-и юли пчеларите стават рано, още преди да е изгряло слънцето, за да заварят пчелите в кошерите. Съпругите на пчеларите изпичат 2 бели погачи (едната за Господ, другата за св. Прокопий), които носят при кошерите преди изгрев слънце. Хлябовете се кадят с тамян и се намазват с мед, след което се раздават на съседи и познати за здраве и плодородие.
- Подрязване на кошерите: Кошерите се „подрязват“, което ще рече, че от всеки се отчупва по парче от медената пита. Този първи мед има магически свойства – с него се лекуват всякакви болести. Затова трябва са се скъта на сигурно място и да се пази през цялата година: ако децата се разболеят от гърло, ако някой тежко е ухапан от насекоми, пчели, стършел, паяк… с този мед се мажат питите в чест на Баба Шарка, а също и челата на децата, момите и невестите, за да не хващат уроки.
- Църковна служба и благословия: Пчеларите носят мед в църквата за благословия. Смята се, че осветеният мед притежава лечебни свойства и се използва при различни здравословни проблеми.
- Курбан и общи трапези: В някои селища се организират общи трапези, на които се коли овен и се прави курбан за здраве на пчелите. Тези събития често включват и свещеник, който освещава трапезата и кошерите.
Вярвания и поверия
На този ден не се работи, за да не се предизвикат природни бедствия като бури и градушки. Жените особено почитат празника, за да осигурят здраве и растеж на децата си. Празникът е свързан и с пожелания за успех и преуспяване във всички начинания.
Празникът на Свети Прокопий е важен за българските пчелари и е дълбоко вкоренен в народните традиции и вярвания. Той съчетава религиозни ритуали с обичаи, които целят да осигурят здраве и благополучие както на пчелите, така и на хората.
Тези обичаи и вярвания отразяват уважението и почитта на българския народ към природата и нейните дарове, като меда, който е символ на здраве и дълголетие.
