Утре, 25 октомври, избирателите ще могат да изберат президент и вицепрезидент измежду 27 кандидатски двойки. Според данните на Централната избирателна комисия право на глас имат около 6,59 милиона души.

Денят за размисъл обаче не е просто поредната дата в изборния календар. Той поставя ясна граница между края на политическата кампания и момента, в който решението трябва да бъде взето от избирателя – без нова агитация и без последни опити за влияние върху вота.

Откъде идва традицията?

Денят за размисъл се утвърждава в България след демократичните промени през 1989 г. и е въведен през 1991 г. като част от правилата за провеждане на избори. Между 2009 и 2011 г. практиката временно отпада, но впоследствие отново е възстановена.

Подобни периоди на изборно мълчание съществуват и в други европейски държави, макар правилата и продължителността им да се различават.

Идеята е проста: след седмици на политически послания, спорове, интервюта и обещания избирателите да получат време да подредят впечатленията си, преди да отидат до урните.

Разбира се, един ден не може да заличи влиянието на цяла предизборна кампания. Но може да напомни нещо важно – че гласът не е собственост на партията, която го търси, а право на човека, който го подава.

Какво е забранено днес?

Съгласно Изборния кодекс предизборната агитация е забранена през 24-те часа преди изборния ден и през самия изборен ден. Забранено е и оповестяването на социологически проучвания за нагласите към изборите през този период до края на гласуването.

На практика това означава:

• Не могат да се отправят нови призиви за подкрепа или неподкрепа на кандидат-президентска двойка.
• Не могат да се организират предизборни прояви с цел агитация.
• Не могат да се публикуват нови социологически данни за изборните нагласи в нарушение на законовата забрана.
• Забраната важи и за онлайн съдържание, когато то представлява предизборна агитация. Социалните мрежи не са автоматично изключение от закона.

Тук има едно важно уточнение: денят за размисъл не означава забрана да мислим, да обсъждаме обществените въпроси или да имаме политическо мнение. Границата е между свободното изразяване и агитацията – призивът да подкрепим или отхвърлим конкретен кандидат.

Затова днес е по-добре да се върнем към вече чутото, да сравним позиции и да си зададем въпроса какво очакваме от следващия държавен глава.

Кои са основните играчи в президентската надпревара?

Тазгодишните избори се отличават с рекорден брой участници – 27 кандидат-президентски двойки. Сред тях има познати политически фигури, представители на партии и независими кандидати, издигнати от инициативни комитети.

Сред кандидатите, получили подкрепа от парламентарно представени политически сили, са три двойки:

• Илияна Йотова и Кирил Вълчев – Йотова е действащият държавен глава, а кандидатурата ѝ е подкрепена от „Прогресивна България“.
• Андрей Гюров и Георги Кандев – подкрепени от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
• Костадин Костадинов и Петър Волгин – издигнати от „Възраждане“.

Това са част от участниците, около които се концентрира значителна част от политическото внимание. Останалите кандидатури също са част от избора, който гражданите ще направят утре.

В бюлетината двойките са подредени с номера, определени чрез публичен жребий на ЦИК. Пълният официален списък е достъпен в решението на Централната избирателна комисия за кандидатските листи.

Но преди да изберем име, си струва да си припомним и какво всъщност избираме.

Защо президентът има значение?

България е парламентарна република, но президентската институция има важни конституционни правомощия. Президентът олицетворява единството на нацията, представлява държавата в международните отношения и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

Държавният глава има и правомощия, свързани със законодателния процес, включително възможността да върне закон за ново обсъждане в Народното събрание. При определени конституционни условия президентът има роля и при назначаването на служебно правителство.

Вицепрезидентът също не е просто име, добавено към бюлетината. Конституцията предвижда възможност президентът да възлага определени свои правомощия на вицепрезидента, а при конкретни обстоятелства той може да поеме президентския пост.

Затова изборът не е само оценка за личността на кандидата. Той е и избор как ще бъде използвана една от най-важните институции в държавата през следващите пет години.

Как и къде ще гласуваме утре?

Изборният ден в неделя, 25 октомври, започва в 07:00 ч. и приключва в 20:00 ч. Ако пред секцията все още има негласували избиратели, които чакат, гласуването може да бъде удължено, но не по-късно от 21:00 ч.

В България начинът на гласуване зависи от секцията. В секциите с повече от 300 избиратели по списък се гласува с машина, с предвидените в закона изключения. В секциите с по-малко от 300 избиратели, както и в определени специални секции, се гласува с хартиена бюлетина. Ако машинното гласуване бъде преустановено поради непреодолими обстоятелства, може да се премине към хартиени бюлетини по установения ред.

За да не губите време утре, проверете предварително къде се намира вашата секция:

• Проверка на избирателната секция – ГД ГРАО
• Официална информация за президентските избори – ЦИК

В секцията носете документ за самоличност и следвайте указанията на комисията. След като гласувате, не забравяйте да сгънете бюлетината или да вземете контролната разписка от машината според съответната процедура.

Българските граждани в чужбина също ще могат да упражнят правото си на глас в разкритите секции. За настоящия вот са предвидени 613 секции в 60 държави.

Ще има ли втори тур?

Възможно е. За да бъде избрана двойка още на първия тур, тя трябва да получи повече от половината от действителните гласове, при условие че в гласуването са участвали повече от половината избиратели, вписани в избирателните списъци.

Ако тези условия не бъдат изпълнени, на 1 ноември ще се проведе балотаж между двете двойки с най-много гласове.

Това означава, че утрешният вот може да бъде само първата стъпка към окончателния избор на държавен глава.

Един ден тишина преди решение, което принадлежи на всички

В политиката често се говори за власт, влияние, стратегии и подкрепа. В изборния ден обаче всичко се свежда до нещо много по-просто: човекът, който влиза в секцията, и изборът, който прави сам.

Днес няма нужда някой да ни казва за кого да гласуваме. Няма нужда и да вярваме на последното обещание, което сме чули. Има смисъл да си припомним какво очакваме от президента, какви правомощия има той и доколко кандидатите са убедили избирателите, че могат да ги упражняват отговорно.

Утре всеки глас ще бъде част от общото решение за посоката на държавата.

Денят за размисъл приключва тази вечер. Утре думата имат избирателите.

The post Денят, в който политиците трябва да замълчат: България избира президент утре appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.