Населението на България е намаляло с 1.4 милиона души за последните две десетилетия, достигайки 6.4 милиона през 2023 година, алармират експерти. Тази тревожна тенденция е резултат от комбинация от ниска раждаемост, висока смъртност и продължаваща миграция, фактори, които оказват негативно влияние върху демографската картина в страната.
Бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова подчерта, че демографската криза трябва да бъде приоритет не само за България, но и за целия Европейски съюз. „От 1985 г. насам сме с отрицателен прираст. През 1989 г. населението е било 9 милиона, а само за 20 години спаднахме от 7.8 на 6.4 милиона. Три основни фактора оказват негативно въздействие — слабата раждаемост, високата смъртност и миграцията. Тези процеси се задълбочават и водят до намаляване на населението и работната сила – най-сериозните последици от демографската криза,“ коментира Христова в интервю за „Твоят ден“ по Нованюз.
Доц. Косьо Стойчев, експерт по регионална и политическа география към Софийския университет, прогнозира, че България ще претърпи сериозен демографски преход през следващите 10-15 години, докато достигне ново структурно равновесие. „Заради тежките демографски проблеми страната не може да се възползва напълно от възможностите за релокация на индустрии и усилията на Европейската комисия за преструктуриране на индустриализационната политика,“ отбелязва той. Въпреки исторически ниските нива на безработица и напълно заетия потенциал в ключови икономически сектори, България все още не е привлекателен център за висококвалифицирани специалисти.
„Една от възможностите за справяне с демографската криза е създаването на система тип ‘зелена карта’, която би могла да отвори вратите на страната за професионалисти, желаещи да се преместят у нас,“ допълва доц. Стойчев.
Въпреки редицата предлагани мерки и инициативи, експертът остава скептичен по отношение на стимулирането на раждаемостта чрез финансови помощи. „Раздаването на ‘купища’ пари едва ли ще доведе до съществено повишаване на раждаемостта,“ смята той, като поставя акцент върху необходимостта от по-дългосрочни и структурни реформи в подкрепа на младите семейства.
