Благодатният огън се появява единствено по време на православния Великден върху самия Гроб Господен, осветявайки цялата кувуклия и храма. Въпреки че църквата на Божи гроб се дели между четирите основни християнски изповедания, огънят запалва свещите само в ръцете на Православния Йерусалимски Патриарх. Опити на другите деноминации да получат огъня са правени неведнъж, но без успех – той отказва да се яви за тях.
Чудото през 1579 г.: Божият отговор на арменския подкуп
През 1579 г., когато Йерусалим е под османска власт, арменските духовници решават да оспорят правото на православните да приемат Благодатния огън. Чрез подкупи те убеждават турските власти да не допуснат Православния Патриарх Софроний и вярващите в храма. Останали навън, православните се молели сълзно пред една от мраморните колони в двора.
Вътре арменците и католиците чакали с молитви цял ден, но огънят не се появил. Внезапно гръм разтърсва въздуха – колоната до която стоял патриархът се разцепила, и от нея избликал Благодатният огън! Днес тази пукнатина все още се вижда и е доказателство за Божието чудо.
Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня.
След тази случка католическото духовенство не участва в церемониите, свързани със слизането на Благодатния огън и предпочита да не говори за него.
Този феномен обаче показва ясно коя е истинната църква.
Тази, която е съхранила Христовото учение, без да го изопачава след разделението й през XI век. Хиляди католици обаче всяка година присъстват на молебена на православния патриарх и палят свещите си от неговата. Арменските свещеници не повтарят повече грешката си, а осъзнават, че чрез подкуп не могат да получат Божията благодат.
Светлината на Възкресението: Нетварната енергия на Христос
Благодатният огън не е просто физическо явление – той е проява на Светата Светлина (Άγιον Φως), същата свръхестествена енергия, която озарила Гроба Господен в мига на Христовото възкресение (5 април 33 г.). Това е и светлината от Преображението на Тавор, видяна от апостолите Петър, Йоан и Яков.
Както учи свети Григорий Палама, тази светлина никога не напуска Гроба, макар и да остава невидима за онези, които не са достойни. Нейното слизане всяка година е потвърждение, че Православието е запазило истинското Христово учение – за разлика от западната схоластика, изопачила вярата с елинистични философии.
Ще слезе ли огънят днес? Знакът за последните времена
Огънят слиза непрекъснато от над 17 века, но се казва, че денят, в който не се яви, ще отбележи началото на последните времена. По време на церемонията светкавици озаряват кувуклията, а свещите на някои вярващи се запалват сами. Това е момент на съкрушителна вяра – когато хиляди души възкликват в един глас, прегръщайки чудото.
Благодатният огън е Божият отговор на смирението и вярата. Той напомня, че истината не се купува с пари и политика, а се постига с чисто сърце. Дали да вярвате в него, е ваш избор – но като православни християни, длъжни сме да пазим това наследство и да разказваме за него с гордост.
„Светлината просвети тъмнината, и тъмнината я не обзе“ (Йоан 1:5).
Автор: Н. Узунов – по материали от Интернет
