Черешова задушница е съботния ден преди Петдесетница – петдесетия ден след Великден, когато се отбелязва слизането на Светия дух над Света Богородица и Апостолите, православните християни отбелязват поредната Задушница (ден „за душите“ на починалите), която в България е прието да се нарича Черешова задушница.
Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
На този ден Православната църква извършва специално богослужение в памет на починалите християни. Общата панихида е позната като Черешова задушница. На този ден чрез богослужението в църквата измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.
В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“.
Какво се носи на гробищата в събота?
Разбира се, на първо място тамян за прекадяване (и за „прогонване на Дявола“), свещи, подавките „за Бог да прости“, домашно замесен хляб – пита, украсена с различни орнаменти, цветя, варено жито, вода. По желание може да се занесе и червено вино. Какво влиза в състава на подавките? На първо място това е домашно замесения обреден хляб или, ако не разполагаме с такъв, тестен продукт, който да го замести; освен това варено жито, сладкиши, череши.
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос.
На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките сипокойници, почистват ги, прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.
