<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>ОБЩЕСТВО Archives - Plovdiv Info - Пловдивската медия</title>
	<atom:link href="https://plovdiv-info.com/obshtestvo/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://plovdiv-info.com/obshtestvo/</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Sun, 08 Nov 2026 07:05:20 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=7.1.4</generator>

<image>
	<url>https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2024/04/cropped-plovdivinfo-icon-32x32.png</url>
	<title>ОБЩЕСТВО Archives - Plovdiv Info - Пловдивската медия</title>
	<link>https://plovdiv-info.com/obshtestvo/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Архангеловден е! Почитаме свети Архангел Михаил – небесния воин и пазител на душите</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/arhangelovden-e-pochitame-sveti-arhangel-mihail-nebesnija-voin-i-pazitel-na-dushite/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/arhangelovden-e-pochitame-sveti-arhangel-mihail-nebesnija-voin-i-pazitel-na-dushite/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Екип Пловдив Инфо]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 08 Nov 2026 06:45:48 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ЛЮБОПИТНО]]></category>
		<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[Архангеловден]]></category>
		<category><![CDATA[имен ден]]></category>
		<category><![CDATA[празник]]></category>
		<category><![CDATA[Св. Архангел Михаил]]></category>
		<category><![CDATA[църковен празник]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7281</guid>

					<description><![CDATA[<p>На 8 ноември Българската православна църква отбелязва Събор на свети Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили – празник, известен в народната традиция като Архангеловден. Това е един от големите есенни празници, посветен на небесните закрилници и на победата на доброто над злото. Името Михаил произлиза от древноеврейското Mīkhā’ēl и означава „Кой е като Бог?“. [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/arhangelovden-e-pochitame-sveti-arhangel-mihail-nebesnija-voin-i-pazitel-na-dushite/">Архангеловден е! Почитаме свети Архангел Михаил – небесния воин и пазител на душите</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><strong>На 8 ноември Българската православна църква отбелязва Събор на свети Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили – празник, известен в народната традиция като Архангеловден. Това е един от големите есенни празници, посветен на небесните закрилници и на победата на доброто над злото.</strong></em></p>
<p>Името Михаил произлиза от древноеврейското <em>Mīkhā’ēl</em> и означава <strong>„Кой е като Бог?“</strong>. Според християнската традиция Архангел Михаил е архистратиг – предводител на небесното войнство, който повежда верните на Бога ангели в битката срещу силите на злото. Затова е почитан като символ на смелостта, справедливостта и божествената закрила.</p>
<p>В иконите той обикновено е изобразяван с меч или копие, облечен във воински доспехи, а понякога и с везни – символ на Божия съд. Често е стъпил над победения дявол, което изразява триумфа на светлината над мрака.</p>
<p>Празникът обаче не е посветен единствено на Архангел Михаил, а на цялото небесно войнство – ангелите, архангелите, херувимите и серафимите. Според православното учение те са Божии служители и вестители, които изпълняват Неговата воля и закрилят хората.</p>
<h2>Пазителят на душите и връзката с Архангеловата задушница</h2>
<p>В българските народни вярвания свети Архангел Михаил има особена роля – той е пазител на душите и небесният пратеник, който отвежда човешката душа от земния свят към отвъдното. Народът го нарича още Св. Рангел или Рангел Душевадник.</p>
<p>В представите на предците ни Архангелът е справедлив и безпристрастен. Той не отнема живота по своя воля, а изпълнява Божията повеля. Затова образът му е свързан не само със смъртта, но и с надеждата за вечен живот.</p>
<p>Именно тази традиция обяснява връзката между празника и Архангеловата задушница, която тази година беше отбелязана вчера, на 7 ноември. В този ден хората посещават гробовете на своите близки, палят свещи, преливат с вино и раздават жито и хляб за „Бог да прости“. Това е последната от трите големи задушници през годината и в народната традиция е известна още като Рангелова или Мъжка задушница, когато се почита и паметта на загиналите във войните.</p>
<h2>Курбан, обреден хляб и стари български обичаи</h2>
<p>Архангеловден е свързан с богата обредност, която има различни проявления в отделните краища на България. В традиционния селски календар празникът бележи края на основните есенни земеделски работи и настъпването на зимата.</p>
<p>По стар обичай се приготвя курбан за здраве и благополучие, обикновено от овен или друго жертвено животно. На празничната трапеза се събират роднини, съседи и близки, а храната се възприема като израз на благодарност за благата и закрилата през годината.</p>
<p>Особено място заема обредният хляб, наричан в някои райони рангелов хляб. Той се украсява с кръстове и тестени фигури, а най-възрастният в семейството го разчупва с благословия за здраве, плодородие и благоденствие. На трапезата традиционно присъстват още варено жито, вино и месни ястия.</p>
<p>Старите българи вярвали, че празникът трябва да бъде посрещнат с чисти помисли, смирение и благодарност. Семейството се събирало около трапезата с надеждата за здраве и спокойствие през идващата зима.</p>
<h2>Кой празнува имен ден на Архангеловден?</h2>
<p>На 8 ноември имен ден имат хората с имена, свързани с ангелите и архангелите. Сред най-разпространените са <strong>Ангел, Ангелина, Ангела, Михаил, Михаела, Рангел, Райна, Райко, Гавраил, Гаврил, Рафаил, Милен, Милена, Милко, Мила, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена</strong>, както и техните производни.</p>
<p>На този ден своя професионален празник отбелязват и българските полицаи. Традицията започва през 1924 г., когато по инициатива на тогавашния софийски градоначалник Георги Кисьов за патрон на полицията е избран свети Архангел Михаил – символ на защитата, справедливостта и борбата със злото. След прекъсване честването е възстановено през 90-те години, а през 1999 г. 8 ноември е утвърден като професионален празник на служителите от Национална служба „Полиция“.</p>
<p>Архангеловден ни напомня, че доброто изисква смелост, справедливостта – твърдост, а вярата – постоянство. Това е и ден, в който си струва да си припомним колко важно е да пазим близките си, да бъдем опора един на друг и да не губим надежда дори в трудните моменти.</p>
<p><strong>Нека свети Архангел Михаил закриля домовете и семействата ни и носи здраве, мир и благополучие! Честит имен ден на всички именици и честит професионален празник на българските полицаи!</strong></p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/arhangelovden-e-pochitame-sveti-arhangel-mihail-nebesnija-voin-i-pazitel-na-dushite/">Архангеловден е! Почитаме свети Архангел Михаил – небесния воин и пазител на душите</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/arhangelovden-e-pochitame-sveti-arhangel-mihail-nebesnija-voin-i-pazitel-na-dushite/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Димитровден е: Свети Димитър носи зимата – традиции, поверия и забрани</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/dimitrovden-e-sveti-dimitar-nosi-zimata-tradicii-poverija-i-zabrani/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/dimitrovden-e-sveti-dimitar-nosi-zimata-tradicii-poverija-i-zabrani/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Екип Пловдив Инфо]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 26 Oct 2026 10:22:31 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчани]]></category>
		<category><![CDATA[Димитровден]]></category>
		<category><![CDATA[имен ден]]></category>
		<category><![CDATA[имен ден празнуват]]></category>
		<category><![CDATA[празник]]></category>
		<category><![CDATA[св. Димитър]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7259</guid>

					<description><![CDATA[<p>Днес е Димитровден – един от големите есенни празници в България. Той съчетава християнската почит към светеца с вековни народни обичаи, свързани с дома, здравето, плодородието и очакването на студените месеци. На този ден Българската православна църква почита свети великомъченик Димитрий Мироточиви, роден в Солун. Според християнското предание той открито изповядвал вярата си и загинал [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/dimitrovden-e-sveti-dimitar-nosi-zimata-tradicii-poverija-i-zabrani/">Димитровден е: Свети Димитър носи зимата – традиции, поверия и забрани</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><strong>Днес е Димитровден – един от големите есенни празници в България. Той съчетава християнската почит към светеца с вековни народни обичаи, свързани с дома, здравето, плодородието и очакването на студените месеци.</strong></em></p>
<p><strong>На този ден Българската православна църква почита свети великомъченик Димитрий Мироточиви, роден в Солун.</strong> Според християнското предание той открито изповядвал вярата си и загинал мъченически по време на гоненията срещу християните. Заради почитта към него <strong>свети Димитър е смятан за небесен покровител на Солун.</strong></p>
<p>В българската традиция светецът е особено почитан и се свързва със защитата на дома и стопанството. <strong>На 26 октомври празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Димчо, Дима, Димка, Димана, Митко, Митьо, Мита, Митра</strong> и други производни имена.</p>
<h2>Свети Димитър носи зимата</h2>
<p>„Георги лято носи, Димитър – зима“ – гласи популярната народна поговорка. Според преданията свети Димитър язди червен кон, а от дългата му бяла брада се сипят първите снежинки.</p>
<p>В миналото Димитровден отбелязвал края на активната земеделска и животновъдна година. Стопаните прибирали инвентара, подреждали дървата за огрев и се подготвяли за зимата. Наемните работници получавали възнагражденията си, а договорите за следващия сезон често се уреждали около Гергьовден.</p>
<p>Празникът бил и време за събори, веселие, годежи и сватби.</p>
<h2>Какви са традициите и поверията?</h2>
<p>В различни краища на страната Димитровден се отбелязва с празнична трапеза, на която традиционно присъстват месни ястия, пита, печена тиква, ябълки и варена царевица. На места се приготвя курбан за здраве.</p>
<p>Сред старите обичаи е <strong>„полазването“</strong> – гадаене по първия човек, който прекрачи прага на дома. Вярвало се, че ако гостът е добър, работлив и имотен, годината ще бъде благополучна.</p>
<p>Хората наблюдавали и времето. Пълната луна в нощта срещу празника се приемала като знак за пълни кошери и богата реколта. Тези представи са част от народния фолклор, а не надежден начин за предсказване на времето или бъдещето.</p>
<p><strong>Според традицията празникът е време за семейството, гостуванията и почитта към светеца.</strong> Хората посещават църква, поздравяват имениците и се събират около трапезата.</p>
<p>В народните вярвания се срещат и определени забрани. В някои райони около Димитровден и следващите го т.нар. Миши дни жените избягвали шиене, предене, тъкане и плетене, за да предпазят дома и хранителните запаси от мишки. Стопаните се стараели да приберат и подредят всичко необходимо за зимата.</p>
<p>Важно е да се знае, че това са <strong>регионални народни обичаи, а не универсални църковни забрани</strong>. Няма общо православно правило, което да забранява на този ден обичайните домакински дейности. Най-същественото за християнския празник е почитта към светеца, молитвата и доброто отношение към близките.</p>
<h2>Честит Димитровден!</h2>
<p><em><strong>Празникът напомня за връзката между вярата, семейните традиции и подготовката за зимата. А на всички именици пожелаваме здраве, благополучие и топлина в дома!</strong></em></p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/dimitrovden-e-sveti-dimitar-nosi-zimata-tradicii-poverija-i-zabrani/">Димитровден е: Свети Димитър носи зимата – традиции, поверия и забрани</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/dimitrovden-e-sveti-dimitar-nosi-zimata-tradicii-poverija-i-zabrani/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Наглост пред училище в Пловдив: камиони на метри от децата, а собственикът твърди, че може да паркира където си поиска!</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/naglost-pred-uchilishte-v-plovdiv-kamioni-na-metri-ot-decata-a-sobstvenikat-tvardi-che-mozhe-da-parkira-kadeto-si-poiska/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/naglost-pred-uchilishte-v-plovdiv-kamioni-na-metri-ot-decata-a-sobstvenikat-tvardi-che-mozhe-da-parkira-kadeto-si-poiska/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Екип Пловдив Инфо]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 24 Oct 2026 09:32:12 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[РАЗСЛЕДВАНЕ]]></category>
		<category><![CDATA[КАТ]]></category>
		<category><![CDATA[ОУ "Райна Княгиня"]]></category>
		<category><![CDATA[паркиране]]></category>
		<category><![CDATA[полиция]]></category>
		<category><![CDATA[пътна помощ]]></category>
		<category><![CDATA[сигнал]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7268</guid>

					<description><![CDATA[<p>Колко трябва да е голяма една безотговорност, за да поставиш удобството си над безопасността на децата? И колко още трябва да се чака, преди някой да провери какво се случва пред Основно училище „Райна Княгиня“ в Пловдив? На редакционния телефон на „Пловдив-инфо“ постъпи сигнал от възмутени родители и учители, които твърдят, че тежки платформи за [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/naglost-pred-uchilishte-v-plovdiv-kamioni-na-metri-ot-decata-a-sobstvenikat-tvardi-che-mozhe-da-parkira-kadeto-si-poiska/">Наглост пред училище в Пловдив: камиони на метри от децата, а собственикът твърди, че може да паркира където си поиска!</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><strong>Колко трябва да е голяма една безотговорност, за да поставиш удобството си над безопасността на децата? И колко още трябва да се чака, преди някой да провери какво се случва пред Основно училище „Райна Княгиня“ в Пловдив?</strong></em></p>
<p>На редакционния телефон на „Пловдив-инфо“ постъпи сигнал от възмутени родители и учители, които твърдят, че тежки платформи за пътна помощ се паркират непосредствено пред и около училището, на метри от входа. По думите им големите превозни средства затрудняват спирането на родителите, които водят децата си на училище, а още по-притеснителното е, че ограничават видимостта на малките пешеходци.</p>
<p>Това не е просто неудобство. Това е въпрос на безопасност.</p>
<h3>„Паркирам където си искам, плащам си данъците“?</h3>
<p>Според подателите на сигнала учители многократно са разговаряли със собственика на платформите и са настоявали тежките превозни средства да бъдат преместени на друго подходящо място в квартала.</p>
<p>По техните думи отговорът бил, че той ще паркира където си поиска, защото има право на това и си плаща данъците.</p>
<p>Ако думите са предадени точно, подобна позиция заслужава категоричен отговор: <strong>плащането на данъци не купува право на безнаказаност и не отменя правилата за движение.</strong></p>
<p>Улиците не са личен паркинг на един човек. А районът пред училище не е място, в което нечие удобство трябва да има предимство пред безопасността на стотици деца.</p>
<p>Разбира се, дали конкретното паркиране е нарушение, следва да бъде установено от компетентните органи. Но когато родители и учители сигнализират за ограничена видимост и потенциално опасна ситуация, най-малкото, което се очаква, е проверка на място, а не безкрайно прехвърляне на отговорността.</p>
<h3>Трябва ли да чакаме да пострада дете?</h3>
<p><img fetchpriority="high" decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-7269" src="https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/baj-simo-kopie.jpg" alt="" width="852" height="626" srcset="https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/baj-simo-kopie.jpg 852w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/baj-simo-kopie-300x220.jpg 300w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/baj-simo-kopie-768x564.jpg 768w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/baj-simo-kopie-572x420.jpg 572w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/baj-simo-kopie-80x60.jpg 80w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/baj-simo-kopie-150x110.jpg 150w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/baj-simo-kopie-696x511.jpg 696w" sizes="(max-width: 852px) 100vw, 852px" /></p>
<p>Най-сериозният въпрос в този сигнал е свързан с видимостта.</p>
<p>Децата не са възрастни пешеходци. Те могат внезапно да излязат на улицата, да не преценят правилно разстоянието до приближаващ автомобил или да останат скрити зад голямо превозно средство. Водачът също може да не ги забележи навреме.</p>
<p>Именно затова видимостта около училищата е толкова важна. Когато високи и обемисти превозни средства застават непосредствено до входа, възниква основателен въпрос: създава ли се опасност за децата и спазват ли се правилата за престой и паркиране?</p>
<p>Законът за движението по пътищата забранява спирането и паркирането на места, където превозното средство създава опасност или пречи на движението. Има и конкретни забрани за паркиране около пешеходни пътеки и кръстовища.</p>
<p>Нито собственикът, нито останалите участници в движението могат сами да решават, че тези правила не важат за тях.</p>
<p><strong>Не е необходимо да има пострадало дете, за да бъде проверен един потенциално опасен участък.</strong></p>
<p><img decoding="async" class="alignnone size-large wp-image-7270" src="https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-1024x783.jpg" alt="" width="696" height="532" srcset="https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-1024x783.jpg 1024w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-300x229.jpg 300w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-768x587.jpg 768w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-549x420.jpg 549w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-80x60.jpg 80w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-150x115.jpg 150w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-696x532.jpg 696w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1-1068x817.jpg 1068w, https://plovdiv-info.com/wp-content/uploads/2026/10/nagal-por-1.jpg 1198w" sizes="(max-width: 696px) 100vw, 696px" /></p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/naglost-pred-uchilishte-v-plovdiv-kamioni-na-metri-ot-decata-a-sobstvenikat-tvardi-che-mozhe-da-parkira-kadeto-si-poiska/">Наглост пред училище в Пловдив: камиони на метри от децата, а собственикът твърди, че може да паркира където си поиска!</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/naglost-pred-uchilishte-v-plovdiv-kamioni-na-metri-ot-decata-a-sobstvenikat-tvardi-che-mozhe-da-parkira-kadeto-si-poiska/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>След петрола идва храната: задава ли се нова вълна на поскъпване?</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/sled-petrola-idva-hranata-zadava-li-se-nova-valna-na-poskapvane/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/sled-petrola-idva-hranata-zadava-li-se-nova-valna-na-poskapvane/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Нешо Узунов]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 24 Oct 2026 06:00:22 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[АНАЛИЗИ]]></category>
		<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[енергийна криза]]></category>
		<category><![CDATA[кризи]]></category>
		<category><![CDATA[петрол]]></category>
		<category><![CDATA[поскъпване]]></category>
		<category><![CDATA[храни]]></category>
		<category><![CDATA[хранителна криза]]></category>
		<category><![CDATA[хуманитарна криза]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7251</guid>

					<description><![CDATA[<p>Колко ще струва хлябът след няколко месеца? А месото, олиото и останалите основни продукти? Засега никой не може да даде точен отговор, но на световните пазари се натрупват фактори, които могат да направят храната по-скъпа. Войната и сътресенията в Близкия изток не засягат само доставките на петрол и природен газ. Те създават проблеми и за [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/sled-petrola-idva-hranata-zadava-li-se-nova-valna-na-poskapvane/">След петрола идва храната: задава ли се нова вълна на поскъпване?</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><strong>Колко ще струва хлябът след няколко месеца? А месото, олиото и останалите основни продукти? Засега никой не може да даде точен отговор, но на световните пазари се натрупват фактори, които могат да направят храната по-скъпа.</strong></em></p>
<p>Войната и сътресенията в Близкия изток не засягат само доставките на петрол и природен газ. Те създават проблеми и за производството на торове – без които съвременното земеделие трудно може да поддържа високи добиви. Към това се добавят по-скъпото дизелово гориво и опасенията от неблагоприятни климатични условия.</p>
<p>В анализ, публикуван на 19 октомври, S&amp;P Global предупреждава за опасно съчетание от тези фактори. Ако проблемите се задържат, натискът върху производството може постепенно да се пренесе върху цените на храните.</p>
<p>Това не означава, че светът непременно е изправен пред нова продоволствена криза. Но причините за тревога вече са налице.</p>
<p><strong>Ормузкият проток – пътят към по-скъпи храни</strong></p>
<p>Когато говорим за Ормузкия проток, обикновено мислим за петрола. През този тесен морски маршрут обаче преминават и големи количества суровини за производството на торове.</p>
<p>По данни на S&amp;P Global през протока обичайно преминават около 29% от световната търговия с карбамид – широко използван азотен тор, както и значителни количества амоняк и сяра.</p>
<p>Връзката с храната е пряка. Ако доставките се забавят или суровините поскъпнат, земеделските производители плащат повече, за да подготвят нивите си за сеитба и да осигурят необходимите хранителни вещества за растенията.</p>
<p>Дизелът също е незаменим за голяма част от земеделската техника, напояването и превоза на продукцията. Така фермерите могат да се окажат притиснати едновременно от няколко страни – по-високи разходи за гориво, торове и транспорт.</p>
<p><strong>По-малко торове, по-ниски добиви?</strong></p>
<p>Когато разходите растат, земеделските производители имат ограничени възможности. Могат да приемат по-ниска печалба, да се опитат да повишат продажните цени или да спестят от производството.</p>
<p>Намаляването на употребата на торове обаче може да се отрази на добивите. При неблагоприятно време последствията могат да бъдат още по-сериозни. Друг риск е част от стопаните да намалят засетите площи или да преминат към култури, които изискват по-малки инвестиции.</p>
<p>Ако това се случи в няколко големи земеделски региона едновременно, предлагането на определени суровини може да се свие. А когато продукцията намалее, докато търсенето остава високо, цените обикновено са под натиск за повишение.</p>
<p>Към тези проблеми се добавя и „Ел Ниньо“. Климатичният феномен може да донесе суша и горещини в едни райони, а прекомерни валежи и наводнения в други. Ефектът не е еднакъв навсякъде, но неблагоприятното време може да удари именно културите, чието производство вече е затруднено от високите разходи.</p>
<p><strong>Цените на зърното вече дават сигнал</strong></p>
<p>Предупрежденията не са само прогноза за бъдещето. Международните пазари вече отчитат поскъпване на основни хранителни суровини.</p>
<p>На 2 октомври Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) съобщи, че световният индекс на цените на храните е нараснал с 1,5% през септември спрямо август. На годишна база увеличението достига 5,8%.</p>
<p>Особено отчетливо е движението при зърнените култури. Индексът на цените им се е повишил с 5,1% за месец, а международната цена на пшеницата е нараснала с 6,3%. Сред причините са неблагоприятните метеорологични условия, опасенията за реколтите и ограниченията в черноморската търговия.</p>
<p>Това не означава, че хлябът в България ще поскъпне със същия процент. Международните цени на суровините са само една част от крайната цена, в която влизат още енергия, труд, транспорт, преработка и търговски разходи.</p>
<p>Има и фактор, който ограничава опасенията от недостиг: световните запаси от зърно остават значителни. Следователно поскъпването е реален риск, но глобален недостиг на храна не може да се смята за неизбежен.</p>
<p><strong>Кога ще го усетим в България?</strong></p>
<p>При петрола реакцията е бърза – цената на колонката може да се промени за кратко време. При храните процесът е по-бавен. Горивата и торовете се купуват преди или по време на производствения сезон, реколтата се прибира месеци по-късно, а след това следват преработката, транспортът и продажбата.</p>
<p>Затова ефектът от днешното поскъпване може да се усети по-късно, когато производителите направят равносметка на разходите и стане ясно какви добиви са получили.</p>
<p>За България особено важни ще бъдат цените на дизела и торовете, състоянието на посевите и развитието на международната търговия. Ако производствените разходи се задържат високи, натискът може да се прехвърли върху цените на зърното, фуражите, месото и други продукти.</p>
<p>Най-тежко подобно развитие се отразява на домакинствата с ниски доходи, за които храната заема голяма част от месечния бюджет. Дори сравнително умерено поскъпване може да означава по-малко пари за други основни нужди.</p>
<p><strong>Криза ли идва?</strong></p>
<p>Все още е рано да се говори за неизбежна продоволствена криза. Много ще зависи от продължителността на конфликта в Близкия изток, възможностите за намиране на алтернативни доставки, цените на торовете и резултатите от следващите реколти.</p>
<p>Но един урок от предишните кризи остава валиден: проблемите с храната рядко започват в магазина. Те често се появяват много по-рано – в доставките на суровини, в разходите на фермерите и в условията, при които се отглежда реколтата.</p>
<p><em><strong>Енергията поскъпва пред очите ни. При храните последствията може да се забавят с месеци. А когато стигнат до семейния бюджет, възможностите за реакция вече са значително по-малки.</strong></em></p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/sled-petrola-idva-hranata-zadava-li-se-nova-valna-na-poskapvane/">След петрола идва храната: задава ли се нова вълна на поскъпване?</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/sled-petrola-idva-hranata-zadava-li-se-nova-valna-na-poskapvane/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Европа гласува да спре смяната на времето. Защо през 2026 г. отново местим стрелките?</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/evropa-glasuva-da-spre-smjanata-na-vremeto-zashto-prez-2026-g-otnovo-mestim-strelkite/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/evropa-glasuva-da-spre-smjanata-na-vremeto-zashto-prez-2026-g-otnovo-mestim-strelkite/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Екип Пловдив Инфо]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 24 Oct 2026 05:34:51 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[АНАЛИЗИ]]></category>
		<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[астрологично време]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[смяна на времето]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7249</guid>

					<description><![CDATA[<p>В неделя, 25 октомври, часовниците в България отново ще бъдат върнати с един час назад. В 04:00 ч. ще стане 03:00 ч., а страната ще премине от лятно към стандартно часово време, познато в ежедневието като „зимно“. Така ще получим един допълнителен час от нощта, но и по-ранно свечеряване през следващите месеци. Тази година обаче [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/evropa-glasuva-da-spre-smjanata-na-vremeto-zashto-prez-2026-g-otnovo-mestim-strelkite/">Европа гласува да спре смяната на времето. Защо през 2026 г. отново местим стрелките?</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><strong>В неделя, 25 октомври, часовниците в България отново ще бъдат върнати с един час назад. В 04:00 ч. ще стане 03:00 ч., а страната ще премине от лятно към стандартно часово време, познато в ежедневието като „зимно“. Така ще получим един допълнителен час от нощта, но и по-ранно свечеряване през следващите месеци.</strong></em></p>
<p>Тази година обаче има нещо по-интересно от самото преместване на стрелките. Въпросът защо продължаваме да сменяме часа, след като Европейският съюз вече предприе стъпки за прекратяване на практиката, отново е на дневен ред. И отговорът не е свързан с техническа невъзможност, а с липсата на общо политическо решение за това как трябва да изглежда времето в Европа занапред.</p>
<h2>84% поискаха промяна. Защо нищо не последва?</h2>
<p>През 2018 г. Европейската комисия проведе обществена консултация за сезонната смяна на времето. В нея участваха около 4,6 милиона души, а 84% от отговорилите подкрепиха прекратяването на практиката. Резултатът даде сериозен политически аргумент на противниците на ежегодното местене на стрелките.</p>
<p>През март 2019 г. Европейският парламент подкрепи предложението за премахване на сезонната смяна с 410 гласа „за“, 192 „против“ и 51 въздържали се. Първоначалният план предвиждаше новият режим да бъде въведен през 2021 г.</p>
<p>Това обаче не беше окончателно законодателно решение. За да влезе в сила промяната, беше необходимо съгласие и от държавите членки, представени в Съвета на ЕС. Такова общо съгласие не беше постигнато.</p>
<p>След това европейският дневен ред беше изместен от пандемията от COVID-19, а по-късно и от войната в Украйна, енергийната сигурност и други неотложни политически въпроси. Междувременно спорът за часовото време остана без окончателен изход.</p>
<h2>Истинският спор не е дали да местим стрелките, а кой час да остане</h2>
<p>На пръв поглед решението изглежда лесно: премахваме смяната и повече не мислим за нея. На практика обаче европейските държави трябва да се споразумеят какво време ще използват постоянно.</p>
<p>Изборът е между две основни възможности:</p>
<ul>
<li><strong>Постоянно стандартно часово време</strong> – времето, което в България използваме през есента и зимата. То е по-близо до местното слънчево време.</li>
<li><strong>Постоянно лятно часово време</strong> – режимът, при който часовниците са с един час напред спрямо стандартното време и светлата част на деня се измества към по-късните вечерни часове според часовника.</li>
</ul>
<p>Разликата не е само въпрос на предпочитание. Тя засяга работното време, училищните графици, транспорта, търговията, трансграничните пътувания и координацията между държавите.</p>
<p>Ако съседни страни изберат различни постоянни режими, часовите разлики между тях могат да се променят. Това би усложнило част от разписанията и международната координация, макар само по себе си да не прави подобен модел невъзможен.</p>
<p>Затова Брюксел не може просто да обяви, че от следващата година часовниците спират да се местят. Необходимо е държавите да съгласуват подхода си и да бъде завършена законодателната процедура.</p>
<p>Към октомври 2026 г. окончателно решение няма, а действащите правила остават в сила.</p>
<h2>Пестим ли енергия, или плащаме друга цена?</h2>
<p>Исторически една от основните причини за въвеждането на лятното часово време е стремежът към по-ефективно използване на дневната светлина. През 1976 г. Франция възстановява сезонната смяна на времето в контекста на петролната криза и стремежа към ограничаване на енергийното потребление. През следващите години практиката се разпространява и в други европейски държави.</p>
<p>Днес обаче аргументът за икономията на енергия не е достатъчен, за да сложи край на спора. Реалният ефект зависи от потреблението на електроенергия, отоплението и охлаждането, начина на живот и климатичните условия. Намаляването на нуждата от осветление в определени часове не означава автоматично големи нетни икономии.</p>
<p>Съществува и въпросът за човешкия организъм. Сезонната смяна променя разминаването между часовника и естествения светлинен цикъл. Особено при преминаването към лятно време през пролетта хората губят един час сън по часовник, което може временно да наруши съня и ежедневния ритъм.</p>
<p>Това не означава, че всяка смяна непременно води до сериозен здравословен проблем. Но показва защо дискусията отдавна е излязла извън рамките на удобството и енергоспестяването.</p>
<h2>Какво означава връщането към астрономическото време за България?</h2>
<p>В неделя сутрин, 25 октомври, в 04:00 ч. часовниците трябва да бъдат върнати на 03:00 ч. България преминава от източноевропейско лятно време, UTC+3, към източноевропейско стандартно време, UTC+2.</p>
<p>Това е режимът, който е по-близък до местното слънчево време и затова често наричаме „връщане към астрономическото време“. Изразът обаче не означава, че Земята променя движението си или че самото слънчево време се измества. Променяме официалното време, по което организираме ежедневието си.</p>
<p>Практическата последица е ясна: сутрин ще се развиделява по-рано според часовника, а вечер ще се стъмва по-рано. Електронните устройства обикновено актуализират часа автоматично, но при някои часовници, автомобили и други устройства може да се наложи ръчна настройка.</p>
<p>Датата не е случайна. По действащите европейски правила преминаването към стандартно време се извършва в последната неделя на октомври. Българският институт по метрология потвърждава, че през 2026 г. промяната е в 04:00 ч. местно време на 25 октомври.</p>
<h2>Кога най-накрая ще спрем да сменяме часа?</h2>
<p>Краткият отговор е: засега няма определена дата.</p>
<p>Европейският парламент вече подкрепи прекратяването на сезонната смяна, но това не е достатъчно за промяна на действащото законодателство. Докато държавите членки не постигнат обща позиция и процедурата не бъде завършена, часовниците в България и останалата част от ЕС ще продължат да се местят два пъти годишно.</p>
<p>Така и през тази есен милиони европейци ще получат един допълнителен час сън, но няма да получат отговор на въпроса, който стои зад целия дебат: ако толкова много хора искат смяната да приключи, защо политиците все още не могат да се разберат какво време да използваме?</p>
<p>Засега отговорът е същият като през последните години – Европа не е решила дали да запази лятната светлина за вечерта, или да се придържа постоянно към стандартното часово време. А докато спорът продължава, стрелките отново ще се върнат назад.</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/evropa-glasuva-da-spre-smjanata-na-vremeto-zashto-prez-2026-g-otnovo-mestim-strelkite/">Европа гласува да спре смяната на времето. Защо през 2026 г. отново местим стрелките?</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/evropa-glasuva-da-spre-smjanata-na-vremeto-zashto-prez-2026-g-otnovo-mestim-strelkite/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Георги Кандев – близо до хората, без излишна дистанция</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/georgi-kandev-blizo-do-horata-bez-izlishna-distancija/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/georgi-kandev-blizo-do-horata-bez-izlishna-distancija/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Екип Пловдив Инфо]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 22 Oct 2026 12:51:16 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[вицепрезидент]]></category>
		<category><![CDATA[Георги Кандев]]></category>
		<category><![CDATA[избори]]></category>
		<category><![CDATA[политика]]></category>
		<category><![CDATA[президент]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7242</guid>

					<description><![CDATA[<p>В политиката доверието не се печели само с обещания и добре подготвени речи. То започва с личния контакт, с умението да изслушваш и с готовността да разговаряш открито с хората. Именно на този подход залага Георги Кандев – с непринудено поведение, енергичност и желание да бъде сред гражданите, а не да общува с тях единствено [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/georgi-kandev-blizo-do-horata-bez-izlishna-distancija/">Георги Кандев – близо до хората, без излишна дистанция</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><strong>В политиката доверието не се печели само с обещания и добре подготвени речи. То започва с личния контакт, с умението да изслушваш и с готовността да разговаряш открито с хората. Именно на този подход залага Георги Кандев – с непринудено поведение, енергичност и желание да бъде сред гражданите, а не да общува с тях единствено през официалните канали.</strong></em></p>
<h2>Човекът зад политическата кандидатура</h2>
<p>Едно от отличителните качества на Кандев е естественият му начин на общуване. Без излишна дистанция и сложни политически фрази той търси пряк разговор с хората и възможност да чуе какво ги тревожи. Този подход създава условия за по-непосредствена връзка с гражданите – независимо от възрастта им, населеното място или личните им проблеми.</p>
<p>В срещите с хората има нещо особено важно: възможността политикът да излезе извън рамките на предварително подготвените послания и да се сблъска с реалните очаквания на обществото. Именно там се изгражда личният авторитет и се проверява способността да общуваш с хора, чиито възгледи невинаги съвпадат с твоите.</p>
<h2>Харизмата има значение, но доверието е решаващо</h2>
<p>Енергичността, чувството за хумор и непринуденото поведение могат да бъдат сериозно предимство в политиката. Те помагат за преодоляването на дистанцията и правят общуването по-достъпно. Но харизмата е само началото – трайното доверие изисква ясни позиции, последователност и готовност да поемаш отговорност.</p>
<p>Пред Георги Кандев стои възможността да превърне непосредствения си контакт с хората в основа за собствен, разпознаваем политически профил. Това означава не просто да присъства в обществения разговор, а да отстоява приоритети и да показва, че зад думите му стои ясна посока.</p>
<p><strong>Защото политиката трябва да започва от хората – от техните проблеми, очаквания и стремеж към по-добър живот. А доверието се печели тогава, когато откритият разговор е последван от ясни позиции и действия.</strong></p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/georgi-kandev-blizo-do-horata-bez-izlishna-distancija/">Георги Кандев – близо до хората, без излишна дистанция</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/georgi-kandev-blizo-do-horata-bez-izlishna-distancija/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Как да приготвим Вкусна паста с лимон и спанак</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/kak-da-prigotvim-vkusna-pasta-s-limon-i-spanak/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/kak-da-prigotvim-vkusna-pasta-s-limon-i-spanak/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Екип Пловдив Инфо]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 20 Oct 2026 13:17:18 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчани]]></category>
		<category><![CDATA[готвене]]></category>
		<category><![CDATA[кулинария]]></category>
		<category><![CDATA[паста]]></category>
		<category><![CDATA[спагети]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7221</guid>

					<description><![CDATA[<p>Кремообразна, свежа паста с аромат на лимон, чесън и пармезан — без сметана и без сложни техники. Тайната е в малкото количество нишестена вода от пастата, която превръща зехтина, сиренето и лимоновия сок в гладък сос. Продукти Спагети или друга паста &#8211; 200 г Пресен спанак &#8211; 100 г Лимон &#8211; 1 бр. Чесън &#8211; [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/kak-da-prigotvim-vkusna-pasta-s-limon-i-spanak/">Как да приготвим Вкусна паста с лимон и спанак</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<div><em><strong>Кремообразна, свежа паста с аромат на лимон, чесън и пармезан — без сметана и без сложни техники. Тайната е в малкото количество нишестена вода от пастата, която превръща зехтина, сиренето и лимоновия сок в гладък сос.</strong></em></div>
<div>
<div>
<div>
<div>
<div>
<h3><strong>Продукти</strong></h3>
<p>Спагети или друга паста &#8211; 200 г</p>
<p>Пресен спанак &#8211; 100 г</p>
<p>Лимон &#8211; 1 бр.</p>
<p>Чесън &#8211; 2 скилидки</p>
<p>Пармезан, настърган &#8211; 40 г</p>
<p>Зехтин &#8211; 2 с.л.</p>
<p>Вода от варенето на пастата &#8211; 120 мл</p>
<p>Сол и черен пипер &#8211; На вкус</p>
</div>
</div>
</div>
</div>
<h2>Приготвяне в 4 стъпки</h2>
<div>
<div>
<div>
<div><img decoding="async" src="https://images.openai.com/static-rsc-4/duWFhg5FPQIcG7SKeUNVEKh_QDcoXyRsABDz3VDeNooLhuypKS2UakREb32d8HEu1oXAq2WntD51P2daSrkDuuNmi-oYWY4MU7fb5xEx5qMidF5ubiOljeTi8XrdhafUYyVN1M8BRU5thvkRyKvNnqfZ6I5nJZXGi4y4iCuNVMo?purpose=inline" alt="A Comfort-Food Experiment: Million-Dollar Spaghetti" /></div>
</div>
<div>
<h3>1. Свари пастата</h3>
<p>Сложи пастата във вряща подсолена вода и я свари според указанията на опаковката до ал денте. Преди да я отцедиш, запази около 120 мл вода за две порции или 240 мл за четири.</p>
</div>
</div>
<div>
<div>
<p><img decoding="async" src="https://images.openai.com/static-rsc-4/KgJO7ZhAm5mFP5e6MQNmZstspbQGPdXVNJ91RgYLQPy423vJliShWe6lobx4GHefJi_IbMHoHneZtzazLl9LhCU0hCv_3Tk48OC2W-CYSr_b_Ybx0fxwmnv20y_Gzzmgz25XFl1g4TLdQYHWzWXUIk_MmOCgXYA0w7pWBImSEZY?purpose=inline" alt="Cách chế biến cải bó xôi thành món ngon, tốt cho sức khỏe" /></p>
<div>
<div><span style="color: #111111; font-family: Roboto, sans-serif; font-size: 22px;">2. Задуши спанака</span></div>
</div>
</div>
<div>
<p>Загрей зехтина в голям тиган. Добави ситно нарязания чесън и разбърквай около 30 секунди, без да го прегаряш. Прибави спанака и готви 2–3 минути, докато омекне.</p>
</div>
</div>
<div>
<div>
<p><img decoding="async" src="https://images.openai.com/static-rsc-4/SGkfschH7nqPdTui2T7JbZ5gTBKvJLC-db587CZZjclgiTRY3rRble76OQhFKdjw7tYqqnA5eX7m5ccUhwakZrtJBGbEgVJ9XwUr8U5wogllEYpbYTxtULqZ2MwH8acPRHuvn-Hr5fiyvQL7ppdMwRCV59i0tj4lgEQ8leqVD6x-VWV8j_BXi80RSsLRkCfz?purpose=inline" alt="Top view of a person squeezing lemon on the freshly made linguine pasta" /></p>
<div>
<div><span style="color: #111111; font-family: Roboto, sans-serif; font-size: 22px;">3. Направи лимоновия сос</span></div>
</div>
</div>
<div>
<p>Добави отцедената паста, настърганата кора на добре измития лимон, сока му и част от запазената вода. Разбъркай с пармезана на слаб огън. При нужда добавяй още вода, докато сосът стане копринено гладък.</p>
</div>
</div>
<div>
<div>
<p><img decoding="async" src="https://images.openai.com/static-rsc-4/dXmhXYVG0jx5XpEO6c_Gy_Db-ZJU95KpAMcu1ehcJBCsKuWdqGYrqJKUpqMoj6CUTzzC3DCTqU18k5LQetaAbi_6DVc0mMBxHTSdmEefv93gJ9tzZjc59kQdfgI8YNxyLKB4KlQ0WPtYFRuLOlERlWoYQBLTPzyrXNL8fMKL6vE?purpose=inline" alt="Spinach Lemon Pasta with Flavor - cookrisp" /></p>
<div>
<div><span style="color: #111111; font-family: Roboto, sans-serif; font-size: 22px;">4. Овкуси и сервирай</span></div>
</div>
</div>
<div>
<p>Опитай и добави сол и прясно смлян черен пипер. Завърши с малко пармезан, лимонова кора и няколко капки зехтин. Сервирай веднага.</p>
</div>
</div>
</div>
<h2>Три малки тайни за отличен резултат</h2>
<ul>
<li>
<div>
<div>
<p>Не прекалявай с лимона в началото. Започни със сока на половин лимон за две порции и добави още според вкуса си.</p>
</div>
</div>
</li>
<li>
<div>
<div>
<p>Не изливай цялата вода наведнъж. Нишестето помага на соса да се свърже, а постепенното добавяне ти дава контрол върху гъстотата.</p>
</div>
</div>
</li>
<li>
<div>
<div>
<p>Не вари пармезана на силен огън. Добави го при слаб огън или след отдръпване на тигана от котлона, за да получиш гладък сос.</p>
</div>
</div>
</li>
</ul>
<p>Моят съвет: ако искаш по-богат вкус, добави малко масло в края. А ако предпочиташ по-ситна вечеря, можеш да включиш запечени гъби или пилешко филе, без да променяш основната рецепта.</p>
</div>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/kak-da-prigotvim-vkusna-pasta-s-limon-i-spanak/">Как да приготвим Вкусна паста с лимон и спанак</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/kak-da-prigotvim-vkusna-pasta-s-limon-i-spanak/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Татарица – руско село на 300 години, скрито в най-голямото историческо богатство на Айдемир</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/tatarica-rusko-selo-na-300-godini-skrito-v-naj-goljamoto-istorichesko-bogatstvo-na-ajdemir/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/tatarica-rusko-selo-na-300-godini-skrito-v-naj-goljamoto-istorichesko-bogatstvo-na-ajdemir/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Екип Пловдив Инфо]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 20 Oct 2026 12:33:12 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ЛЮБОПИТНО]]></category>
		<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[Айдемир]]></category>
		<category><![CDATA[православие]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[старообрядници]]></category>
		<category><![CDATA[Татарица]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7217</guid>

					<description><![CDATA[<p>Малцина подозират, че край Силистра съществува място, в което потомци на руски старообрядци пазят православни традиции от XVII век, а храмът им е построен още през 1750 г. Татарица е едно от най-необичайните и малко познати исторически кътчета на България. Ако пътувате към Силистра, отделете време за Айдемир – голямо дунавско село, в чиито предели [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/tatarica-rusko-selo-na-300-godini-skrito-v-naj-goljamoto-istorichesko-bogatstvo-na-ajdemir/">Татарица – руско село на 300 години, скрито в най-голямото историческо богатство на Айдемир</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><strong>Малцина подозират, че край Силистра съществува място, в което потомци на руски старообрядци пазят православни традиции от XVII век, а храмът им е построен още през 1750 г. Татарица е едно от най-необичайните и малко познати исторически кътчета на България.</strong></p>
<p>Ако пътувате към Силистра, отделете време за Айдемир – голямо дунавско село, в чиито предели се намира този забележителен квартал. Само на няколко километра от града ще попаднете на следа от една почти непозната история: историята на хора, напуснали Русия, за да запазят вярата си.</p>
<p><strong>Малка Русия на брега на Дунав</strong></p>
<p>Историята на Татарица започва преди повече от 300 години. През XVII и XVIII век религиозните реформи в Русия предизвикват разкол в православната църква. Част от вярващите отказват да приемат новите обреди и остават верни на стария църковен канон. Преследвани заради убежденията си, старообрядци и групи казаци намират убежище в земите на Османската империя.</p>
<p>Така на дунавския бряг се оформя общност, която съхранява руския си произход, религиозните си обичаи и връзката си с реката. Нейните представители са познати и като липованци – название, използвано за различни общности на руските старообрядци в района на Дунав.</p>
<p>В миналото риболовът е сред основните им поминъци, а Дунав е не просто географска даденост, а източник на прехрана и част от местната идентичност. Татарица остава самостоятелно селище до средата на XX век, след което е присъединена към Айдемир.</p>
<p><strong>Храмът, който пази паметта на вековете</strong></p>
<p>Най-ценната спирка за всеки любознателен пътешественик е църквата <strong>„Покров на Пресвета Богородица“</strong>, построена през 1750 г. от руските старообрядци. Тя е сред най-старите и най-необичайни православни храмове в България.</p>
<p>Особен интерес представляват църковните камбани, иконите, свещниците и богослужебните книги, за които се посочва, че произхождат от прочутата Киевско-Печорска лавра в Украйна. Това е рядка материална връзка между малката дунавска общност и един от най-значимите духовни центрове на православния свят.</p>
<p>Тук обаче е важно да се направи едно разграничение: <strong>„Покров на Пресвета Богородица“ е храмът в Татарица, а „Света Троица“ е отделна историческа църква в Айдемир</strong>, осветена през 1834 г. И двата храма са част от забележителното духовно наследство на района.</p>
<p><strong>Традиции, които отказват да изчезнат</strong></p>
<p>Старообредната общност е съхранила религиозни практики, които се различават от познатите на повечето българи православни обичаи. В центъра им стоят старият начин на кръстене, традиционните молитви и песнопения, както и специалните молитвени принадлежности.</p>
<p>В миналото мъжете са носели дълги бради и традиционни дрехи, а жените са покривали косите си според религиозните предписания. Днес начинът на живот е по-съвременен, но религиозната памет продължава да свързва поколенията.</p>
<p>Празниците са особено подходящ момент да се усети живата традиция. Старообрядците следват стария Юлиански календар за църковните си празници, поради което Рождество Христово се отбелязва на 7 януари по съвременния граждански календар.</p>
<p><strong>Как да посетите Татарица?</strong></p>
<p>Ако търсите необичайно място за еднодневно пътуване в Североизточна България, включете Татарица в маршрута си до Силистра. Разгледайте стария квартал, потърсете храма „Покров на Пресвета Богородица“ и отделете време и за „Света Троица“ в самия Айдемир.</p>
<p>Имайте предвид, че Татарица не е уреден туристически музей. Храмът е действащо духовно средище, но няма постоянно пребиваващ свещеник и достъпът до вътрешността му не е гарантиран всеки ден. Най-добре е да потърсите предварителна информация от местната църковна общност или от община Силистра. При посещение на богослужение спазвайте местните правила и не снимайте хора без тяхното съгласие.</p>
<p>Татарица няма да ви впечатли с шумни атракции или туристическа инфраструктура. Нейната ценност е друга – възможността да се докоснете до история, която продължава да живее далеч от големите туристически маршрути.</p>
<p><strong>Понякога най-големите открития не изискват пътуване до другия край на света. Достатъчно е да свием по един непознат път край Дунав и да открием, че България е дом на истории, за които все още знаем твърде малко.</strong></p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/tatarica-rusko-selo-na-300-godini-skrito-v-naj-goljamoto-istorichesko-bogatstvo-na-ajdemir/">Татарица – руско село на 300 години, скрито в най-голямото историческо богатство на Айдемир</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/tatarica-rusko-selo-na-300-godini-skrito-v-naj-goljamoto-istorichesko-bogatstvo-na-ajdemir/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Убийството на Илиян Филипов: мотивът е назован, но големият въпрос още няма отговор</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/ubijstvoto-na-ilijan-filipov-motivat-e-nazovan-no-golemijat-vapros-oshte-njama-otgovor/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/ubijstvoto-na-ilijan-filipov-motivat-e-nazovan-no-golemijat-vapros-oshte-njama-otgovor/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Нешо Узунов]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 02 Oct 2026 06:55:31 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[НОВИНИ]]></category>
		<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[Демерджиев]]></category>
		<category><![CDATA[Илиан Филипов]]></category>
		<category><![CDATA[Магера]]></category>
		<category><![CDATA[Магеров]]></category>
		<category><![CDATA[МВР]]></category>
		<category><![CDATA[Пловдив]]></category>
		<category><![CDATA[разследване]]></category>
		<category><![CDATA[убийство]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7191</guid>

					<description><![CDATA[<p>За 24 часа историята с убийството на Илиян Филипов премина през няколко напълно различни версии. Първо бяха въпросите около бизнеса му, конфликтите, политическите му контакти и публичните му спорове. После полицията задържа 51-годишния Славчо Мегеров и обяви, че има сериозни доказателства, че именно той е физическият извършител. А вчера прокуратурата даде и отговора, който всички [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/ubijstvoto-na-ilijan-filipov-motivat-e-nazovan-no-golemijat-vapros-oshte-njama-otgovor/">Убийството на Илиян Филипов: мотивът е назован, но големият въпрос още няма отговор</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><strong>За 24 часа историята с убийството на Илиян Филипов премина през няколко напълно различни версии. Първо бяха въпросите около бизнеса му, конфликтите, политическите му контакти и публичните му спорове. После полицията задържа 51-годишния Славчо Мегеров и обяви, че има сериозни доказателства, че именно той е физическият извършител. А вчера прокуратурата даде и отговора, който всички чакаха: </strong></em></p>
<blockquote><p><strong>мотивът е личен и е свързан с неуредени финансови отношения между двамата.</strong></p></blockquote>
<p>На пръв поглед това би трябвало да затвори голяма част от въпросите. <strong>Всъщност отваря нови.</strong></p>
<p>Защото между „имали са финансов спор“ и „единият убива другия“ има огромна дистанция. Именно там се намира същинският мотив — какъв е бил спорът, какви пари са били предмет на отношенията им, кога е възникнал конфликтът и какво се е случило между двамата непосредствено преди убийството.</p>
<p>По данни, които вече бяха публикувани в няколко медии, Филипов и Мегеров са се познавали от години и са имали професионални отношения. Според информация, изнесена от журналиста Кирил Борисов, двамата са били съдружници приблизително от 2024 г. до октомври 2025 г. в дружество с равни дялове. Именно тази бизнес връзка сега придобива ново значение, защото прокуратурата официално говори за финансов конфликт.</p>
<p>Колко голям е бил този конфликт обаче не е съобщено.</p>
<p>Не е обявено какви точно са били финансовите отношения между двамата, кой на кого е дължал пари и какво е породило окончателното прекратяване на отношенията им. Прокуратурата също не съобщава какво е заявил Мегеров при разпита му, а разследващите отказват да влизат в подробности за оръжието и част от доказателствата.</p>
<p>И тук има една подробност, която трудно може да бъде подмината.</p>
<h4><strong>Полицията не изключва поръчка.</strong></h4>
<p>Директорът на ОДМВР-Пловдив Васил Костадинов заяви, че има обосновано предположение, че задържаният е физическият извършител, но допусна възможността убийството да му е било поръчано. МВР продължава да проверява дали има други съпричастни лица и каква е тяхната роля.</p>
<p>Това е съществено разграничение. Ако Мегеров е стрелецът, това все още не отговаря на въпроса <strong>защо точно тогава и защо точно така</strong>.</p>
<p>Двамата са се срещнали около две седмици преди убийството, според информация, цитирана от „Дневник“. Няма публично съобщени данни за заплахи по време на тази среща.</p>
<p>В същото време около Филипов от години съществуват публично известни бизнес конфликти. Имало е и информация за негови сигнали и опасения за заплахи, които сега МВР проверява допълнително. Иван Демерджиев заяви пред парламента, че в официалните регистри към момента не са открити данни за подадени от Филипов сигнали за заплахи към живота му, но се проверява как е било работено по информацията, появявала се публично.</p>
<p>Това е мястото, където журналистиката трябва да спре да гадае.</p>
<p>Вече има обвиняем. Има официално посочен мотив. Има данни за предишни професионални отношения между жертвата и обвиняемия. Има доказателства, за които полицията казва, че са годни да бъдат използвани по делото. Но няма публичен отговор на всички въпроси около финансовия конфликт и няма окончателно установено дали зад физическия извършител стои само личният му конфликт с Филипов или има и други хора.</p>
<p>И може би точно това е най-важното в този момент.</p>
<p><strong>Мотивът вече има име. Историята обаче още няма своя край.</strong></p>
<p>Предстои разследването да покаже дали става дума за трагичната ескалация на личен и финансов конфликт между двама познати, или зад него има по-сложна схема. Докато това не стане, всяка версия извън официално доказаното остава само версия.</p>
<p>А в случая с Илиян Филипов обществото има право не просто да знае <strong>кой е стрелял</strong>, а да разбере <strong>защо един конфликт е стигнал до убийство</strong>.</p>
<p>Точно там е истинската история.</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/ubijstvoto-na-ilijan-filipov-motivat-e-nazovan-no-golemijat-vapros-oshte-njama-otgovor/">Убийството на Илиян Филипов: мотивът е назован, но големият въпрос още няма отговор</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/ubijstvoto-na-ilijan-filipov-motivat-e-nazovan-no-golemijat-vapros-oshte-njama-otgovor/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Религията влиза в класната стая: какво всъщност ще учат българските деца и къде започва големият спор</title>
		<link>https://plovdiv-info.com/religijata-vliza-v-klasnata-staja-kakvo-vsashtnost-shte-uchat-balgarskite-deca-i-kade-zapochva-golemijat-spor/</link>
					<comments>https://plovdiv-info.com/religijata-vliza-v-klasnata-staja-kakvo-vsashtnost-shte-uchat-balgarskite-deca-i-kade-zapochva-golemijat-spor/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Екип Пловдив Инфо]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 02 Oct 2026 06:29:20 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[АНАЛИЗИ]]></category>
		<category><![CDATA[ОБЩЕСТВО]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчани]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[добродетели и религия]]></category>
		<category><![CDATA[МОН]]></category>
		<category><![CDATA[образование]]></category>
		<category><![CDATA[релитгия]]></category>
		<category><![CDATA[училище]]></category>
		<category><![CDATA[училищен закон]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://plovdiv-info.com/?p=7188</guid>

					<description><![CDATA[<p>Религията отново влиза в центъра на един от най-чувствителните разговори за българското образование. Този път обаче въпросът не е дали децата изобщо трябва да чуват за християнството, исляма или другите религии. Те и сега могат да изучават религия в училище. Въпросът е много по-съществен: трябва ли знанието за религиите и добродетелите да стане част от [&#8230;]</p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/religijata-vliza-v-klasnata-staja-kakvo-vsashtnost-shte-uchat-balgarskite-deca-i-kade-zapochva-golemijat-spor/">Религията влиза в класната стая: какво всъщност ще учат българските деца и къде започва големият спор</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Религията отново влиза в центъра на един от най-чувствителните разговори за българското образование. Този път обаче въпросът не е дали децата изобщо трябва да чуват за християнството, исляма или другите религии. Те и сега могат да изучават религия в училище. Въпросът е много по-съществен: <strong>трябва ли знанието за религиите и добродетелите да стане част от задължителното образование на всяко българско дете и как точно да бъде направено това?</strong></p>
<p>На 30 септември парламентарната Комисия по образованието и науката даде първа зелена светлина на пет законопроекта, които предвиждат въвеждането на новия предмет „Добродетели и религии“. Предложенията са внесени от „Прогресивна България“, ГЕРБ, „Демократична България“ и „Възраждане“. Отхвърлен е проектът на „Продължаваме промяната“, който предлага различен подход – предмет „Добродетели и ценности“, без конфесионално обучение. Окончателният модел все още не е приет и именно между първо и второ четене предстои да се решат най-важните детайли.</p>
<p>Това е важно уточнение, защото в публичния разговор вече се появяват две крайности – едната говори за „връщане на вероучението“, а другата за „премахване на светското образование“. На този етап нито едното, нито другото описва достатъчно точно законопроектите.</p>
<h2>Религия и сега има в училище</h2>
<p>Действащият Закон за предучилищното и училищното образование казва, че религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез съдържанието на различни учебни предмети. Законът допуска и самостоятелно изучаване на учебния предмет „Религия“, но при условията и реда, определени от закона.</p>
<p>На практика МОН има утвърдени програми за три направления: <strong>„Религия – християнство-православие“, „Религия – ислям“ и „Религия – неконфесионално обучение“</strong>, и то от I до XII клас за първите две и от I до XII клас като програмна рамка за третото. Министерството продължава да одобрява и учебници по тези направления.</p>
<p>Тоест днешното предложение не започва от нулата. В българската образователна система вече има учебни програми, учебници и натрупан опит.</p>
<p>МОН посочва, че през учебната 2025/2026 г. предметът „Религия“ се изучава в <strong>184 училища</strong>. Данните за 2024/2025 г., цитирани в академично изследване, сочат 165 училища и около 15 229 ученици. Разликата показва и нещо друго – интересът към темата съществува, но досегашният модел обхваща сравнително малка част от системата.</p>
<p>Новото предложение би променило именно този мащаб.</p>
<h2>Три възможности вместо едно задължително вероучение</h2>
<p>В законопроекта на „Прогресивна България“ например идеята е предметът да бъде задължителен като час, но ученикът и родителите му да избират между различни програми. Едната би съдържала елементи на конфесионално обучение, свързани с православието, друга – с исляма, а третата би била без конфесионални елементи и би поставяла акцент върху добродетелите, етиката и гражданското образование. За предмета не се предвижда да се поставят оценки. <a href="https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1206615-zakonoproektite-za-izuchavaneto-na-religiya-v-uchilishte-byaha-predstaveni-ot-vn?utm_source=chatgpt.com">БТА</a></p>
<p>И тук се появява първият голям въпрос: <strong>може ли един час да бъде задължителен, а съдържанието му да бъде избираемо?</strong></p>
<p>Според поддръжниците на идеята именно това позволява да се съчетаят общата образователна цел и свободата на убежденията. Критиците обаче поставят друг въпрос – ако детето трябва задължително да посещава час, но избира между православие, ислям и неконфесионална програма, дали това на практика не превръща религиозната принадлежност в част от училищната организация?</p>
<p>Този въпрос не е само български.</p>
<p>Европейският съд по правата на човека приема, че държавата може да изгражда учебните си програми според своите традиции и обществени потребности, но преподаването трябва да бъде <strong>обективно, критично и плуралистично</strong>, без цел индоктриниране. В същото време Европейската конвенция защитава свободата на мисълта, съвестта и религията и правото на родителите да осигуряват възпитание в съответствие с убежденията си.</p>
<p>Точно тук е същинската граница, която България ще трябва да очертае.</p>
<h2>Светска държава не означава държава без религиозно знание</h2>
<p>Конституцията е категорична: вероизповеданията са свободни, религиозните институции са отделени от държавата, а източноправославното християнство е определено като традиционна религия.</p>
<p>В същото време действащият образователен закон забранява в системата на предучилищното и училищното образование действия, свързани с налагането на идеологически и/или религиозни доктрини.</p>
<p>Следователно истинският проблем не е дали в училище може да се говори за религия. Очевидно може – и отдавна се прави. Проблемът е <strong>как</strong> се говори за нея.</p>
<p>Има огромна разлика между това едно дете да научи какво е православието, какво е ислямът, какво означават Библията и Коранът, как религиите са повлияли върху историята, литературата, изкуството и моралните представи на Европа и България – и това училището да се превърне в място за религиозно убеждаване.</p>
<p>Първото е образование.</p>
<p>Второто би било съвсем друг тип дейност.</p>
<p>Именно тази граница трябва да бъде защитена, ако предметът бъде въведен.</p>
<h2>А какво иска Църквата?</h2>
<p>Българската православна църква от години настоява религиозното образование да има по-сериозно място в училището. Още в концепцията си за статута на предмета „Религия“ Светият синод посочва като цели не само познаването на религията и културните традиции, но и изграждането на нравствено отношение и духовна култура. В същото време концепцията прави разграничение между православното и ислямското обучение и подчертава тяхната роля за съответната религиозна идентичност.</p>
<p>Днешната позиция на Синода е още по-конкретна. В становището си по законопроектите той подкрепя въвеждането на „Добродетели и религии“ и предлага предметът да започне поетапно от учебната 2027/2028 г. – първо за първокласниците, а след това последователно да обхване останалите класове. <a href="https://bg-patriarshia.bg/news/stanovishte-na-sv-sinod-na-bpts-bp-otnosno-zakonoproekti-za?utm_source=chatgpt.com">Българска Патриаршия</a></p>
<p>Патриарх Даниил също публично подкрепя идеята, като според него религиозното образование може да има значение за нравственото развитие на децата. Правителството също обяви необходимост от обществено обсъждане, подготовка на учебните пособия и разговор с родителските организации преди въвеждането на новия предмет.</p>
<p>Тук има един важен детайл: <strong>учебниците по „Религия“ вече до голяма степен съществуват, но учебното съдържание на новия предмет „Добродетели и религии“ все още не е окончателно изработено.</strong> Това означава, че същинският обществен спор тепърва предстои.</p>
<h2>Най-трудният въпрос ще бъде пред родителите</h2>
<p>Вероятно именно тук ще се срещнат двете Българии – тази, която вижда в религиозното образование начин децата да получат нравствени ориентири и познание за собствената си културна история, и тази, която се страхува от навлизането на религиозна догматика в държавното училище.</p>
<p>И двете позиции имат право да бъдат чути.</p>
<p>Защото един родител може да смята, че детето му трябва да познава православната традиция, също както друг може да предпочете неконфесионално обучение, а трети да не желае религиозен елемент в образованието му. В едно демократично общество задачата на държавата е не да реши вместо тях какво трябва да вярват, а да създаде правила, при които знанието се преподава качествено и никое дете не се оказва поставено под религиозен или идеологически натиск.</p>
<p>Затова големият въпрос пред българския парламент през следващите месеци няма да бъде просто „за“ или „против“ религията.</p>
<p>Ще бъде много по-трудният: <strong>как да дадем на децата знание за религията, историята, морала и добродетелите, без училището да се превръща нито в място за религиозна индоктринация, нито в място, в което религията се представя като нещо, което трябва да бъде изтласкано от обществения живот.</strong></p>
<p>Това е границата, върху която ще се пише новият предмет.</p>
<p>И от начина, по който България ще я очертае, ще зависи не само какво ще пише в учебниците, а <strong>какво ще научат следващите поколения за самите себе си, за другия и за обществото, в което живеят.</strong></p>
<p>The post <a href="https://plovdiv-info.com/religijata-vliza-v-klasnata-staja-kakvo-vsashtnost-shte-uchat-balgarskite-deca-i-kade-zapochva-golemijat-spor/">Религията влиза в класната стая: какво всъщност ще учат българските деца и къде започва големият спор</a> appeared first on <a href="https://plovdiv-info.com">Plovdiv Info - Пловдивската медия</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://plovdiv-info.com/religijata-vliza-v-klasnata-staja-kakvo-vsashtnost-shte-uchat-balgarskite-deca-i-kade-zapochva-golemijat-spor/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
