В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли, св. мъченица Юлия – 16 юли, и св. великомъченица Марина – 17 юли, наречени Горещници.
През 2024-а наистина се очертава това да бъдат дните с най-високи температури. На места в страната термометрите ще достигнат до и над 40 градуса на сянка.
Разминаването с астрономическите горещници, които са на 28, 29 и 30 юли, идва заради преминаването към Юлианския календар, който с времето се отдалечава от Григорианския заради повечето високосни години в него.
Горещниците се смятат за най-горещите през годината, а обичаите, свързани с тях, се наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Марина.
В тези дни преди християнството се почитала силата на огъня. В първия се изгасяло домашното огнище, а в последният се палело ритуално отново. Не се подхващала никаква нова работа, не се ходело на нивите, за да не изгорят.
По тези три дни се гадае и какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици.
Горещниците са дни, в които не се захваща никаква работа. Според народното поверие не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани ще доведе до пожари и градушки, казват възрастните хора. Дните се честват като празник на огъня и се изпълняват обреди за предпазване от унищожителната му сила. В миналото на първия ден се загасял огъня в огнището. Вярвало се, че огънят е свещен и с времето намаля магическите си свойства. Затова трябва да се подновява веднъж годишно, а именно на 17 юли. Подновяването се извършвало от двама братя близнаци или момци носещи еднакви имена. Събличали се голи и започвали да претриват клонки, за да пламне огън. После цялото село го прескачало за здраве. Всеки си взимал огън и подновявал своя в огнището на къщата.
През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма. Молитвите по време на Горещниците са за дъжд, но понякога се случва и да са за суша. Дните се смятат за празник на всички, които боравят с огън – ковачи, железари, грънчари, хлебари. След Горещниците започват седянките и сгледите.
В селата из Стара планина от Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия.
През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”. Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”.
От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато запридат хурките си изричат магически заклинания. Една мома пита: „Какво предеш?” Отговорът е: „Запридам ергените от горната махала до долната”. Вечерта девойките слагат мокър конец в комина, „за да съхнат момците по тях, както съхне конецът“.
Друг път забождат хурките си в мравуняк „за да пъплят момците след тях, както пъплят мравките.
