Българската политическа сцена навлиза в нова фаза на пренареждане. Ако изборите се провеждаха в средата на март, парламентът би се оформил от шест политически сили, като отчетлив лидер се очертава формацията около Румен Радев – „Прогресивна България“, която събира подкрепа от 30,8%.

Това показва актуален социологически прочит на електоралните нагласи, който, макар и да не е прогноза за изборен резултат, дава ясна индикация за текущия баланс на силите.

На втора позиция остава коалицията ГЕРБ-СДС с 19,3% – значителна дистанция спрямо първия, която подсказва възможна смяна на политическата динамика. Третото място е за „ПП-ДБ“ с 12,9%, следвани от ДПС с 10,6% и „Възраждане“ със 7,9%.

Особено интересна остава зоната около изборната бариера. БСП – Обединена левица се движи на ръба с 4,1%, което я поставя в несигурна позиция, докато МЕЧ остава непосредствено под линията с 3,6%. Това означава, че дори минимални колебания в нагласите могат да променят конфигурацията на бъдещия парламент.

Под чертата, но с потенциал за растеж, се нареждат по-малки формации като „Величие“ (2,5%) и „Сияние“ (2,3%), които вече започват да се позиционират като алтернативни играчи в периферията на политическото пространство. По-назад остават „Има такъв народ“ с 1,4% и АПС с 1,3%, което показва продължаваща ерозия на подкрепата за част от по-старите протестни проекти.

Любопитен детайл е, че около един процент подкрепа се концентрира и около различни по-малки формации като „Синя България“ и „Антикорупционен блок“, което подсказва наличие на фрагментиран, но активен периферен вот.

Активността – скритият фактор

Очертаващата се избирателна активност добавя допълнителен пласт към картината. Около 49% от пълнолетните българи заявяват готовност да гласуват – ниво, което е по-високо спрямо предходни избори и създава предпоставки за участие на над три милиона избиратели.

Това е ключов фактор, защото при подобна активност тежестта на периферните гласове намалява, а големите формации консолидират предимството си.

В същото време 1,8% от заявилите участие посочват, че биха избрали опцията „Не подкрепям никого“ – индикатор за запазено недоверие към политическата система, макар и в по-ограничени мащаби.

Как да четем тези данни?

Важно е да се подчертае, че става дума за моментна снимка на обществените нагласи, а не за твърда прогноза. Данните са събрани чрез пряко анкетиране „лице в лице“ в периода 7–16 март 2026 г. сред извадка от 809 пълнолетни граждани, със стандартна статистическа грешка от ±3,5%.

Това означава, че реалната картина може да варира, но тенденциите са ясно очертани:

• консолидация около нов водещ политически проект;

• отслабване на традиционни играчи;

• висока конкуренция около изборната бариера;

• и потенциал за по-висока избирателна активност.

С други думи – политическата система не просто се движи, тя се пренарежда. И този процес вече е видим.