Българската политическа сцена навлиза в нова фаза на пренареждане. Ако изборите се провеждаха в средата на март, парламентът би се оформил от шест политически сили, като отчетлив лидер се очертава формацията около Румен Радев – „Прогресивна България“, която събира подкрепа от 30,8%.
Това показва актуален социологически прочит на електоралните нагласи, който, макар и да не е прогноза за изборен резултат, дава ясна индикация за текущия баланс на силите.
На втора позиция остава коалицията ГЕРБ-СДС с 19,3% – значителна дистанция спрямо първия, която подсказва възможна смяна на политическата динамика. Третото място е за „ПП-ДБ“ с 12,9%, следвани от ДПС с 10,6% и „Възраждане“ със 7,9%.
Особено интересна остава зоната около изборната бариера. БСП – Обединена левица се движи на ръба с 4,1%, което я поставя в несигурна позиция, докато МЕЧ остава непосредствено под линията с 3,6%. Това означава, че дори минимални колебания в нагласите могат да променят конфигурацията на бъдещия парламент.
Под чертата, но с потенциал за растеж, се нареждат по-малки формации като „Величие“ (2,5%) и „Сияние“ (2,3%), които вече започват да се позиционират като алтернативни играчи в периферията на политическото пространство. По-назад остават „Има такъв народ“ с 1,4% и АПС с 1,3%, което показва продължаваща ерозия на подкрепата за част от по-старите протестни проекти.
Любопитен детайл е, че около един процент подкрепа се концентрира и около различни по-малки формации като „Синя България“ и „Антикорупционен блок“, което подсказва наличие на фрагментиран, но активен периферен вот.
Активността – скритият фактор
Очертаващата се избирателна активност добавя допълнителен пласт към картината. Около 49% от пълнолетните българи заявяват готовност да гласуват – ниво, което е по-високо спрямо предходни избори и създава предпоставки за участие на над три милиона избиратели.
Това е ключов фактор, защото при подобна активност тежестта на периферните гласове намалява, а големите формации консолидират предимството си.
В същото време 1,8% от заявилите участие посочват, че биха избрали опцията „Не подкрепям никого“ – индикатор за запазено недоверие към политическата система, макар и в по-ограничени мащаби.
Как да четем тези данни?
Важно е да се подчертае, че става дума за моментна снимка на обществените нагласи, а не за твърда прогноза. Данните са събрани чрез пряко анкетиране „лице в лице“ в периода 7–16 март 2026 г. сред извадка от 809 пълнолетни граждани, със стандартна статистическа грешка от ±3,5%.
Това означава, че реалната картина може да варира, но тенденциите са ясно очертани:
-
консолидация около нов водещ политически проект;
-
отслабване на традиционни играчи;
-
висока конкуренция около изборната бариера;
-
и потенциал за по-висока избирателна активност.
С други думи – политическата система не просто се движи, тя се пренарежда. И този процес вече е видим.
