На 18 юли България не просто си спомня. България се покланя. Защото днес, в деня на рождението на Васил Левски, съвестта на нацията тупти по-силно, паметта ни говори по-ясно, а духът на свободата се усеща осезаемо във въздуха.
Родният му град Карлово се превръща в сцена на национално единение и патриотично вдъхновение. В храм „Свети Николай“ се отслужва тържествена света литургия, а жители и гости на града поднасят цветя на гроба на майката на Апостола – Гина Кунчева, отдавайки почит на жената, родила велик българин.
На площад „Васил Левски“ се събират участниците в националния туристически поход „По стъпките на Апостола“ – деца, младежи и възрастни, дошли от всички краища на страната, за да изразят своята благодарност и преклонение.
Преди тържествения митинг-заря, който започва в 21:00 ч., улиците на Карлово се огласят от шествие със знамето на Карловския революционен комитет, изнесено с почести от Националния музей „Васил Левски“. Тържествената атмосфера обединява поколения в едно чувство – гордост, че Апостолът е наш.
Кулминацията на тържествата е тържественият митинг – заря в 21:00 часа на площад „Васил Левски“. Слово ще произнесе министър-председателят Росен Желязков.
Днес е и празникът на Карлово – град, който не просто пази спомена за Левски, а го носи в сърцето си. Градската награда за 2025 година получава актьорът Христо Мутафчиев – карловец по рождение, българин по дух.
В Пловдив, на централната алея на хълма Бунарджика, ще се проведе тържествено поклонение с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Апостола. Слово ще произнесе директорът на Спортното училище „Васил Левски“ – Ружка Генова, за която името на патрона е ежедневен пример, а не празна символика.
Левски е тук. Днес. Сега. В съвестта ни. В погледа на децата ни. В борбата ни за справедливост.
188 години след рождението си, Апостолът не е забравен. Той е жив – в улиците на Карлово, в сърцето на Пловдив, в тържествата на всяко българско селище. Но най-вече – в стремежа ни към свобода, към чест, към държава, изградена върху идеал, а не компромис.
Защото Левски не е минало. Левски е мярка. И докато се връщаме към него – не само в този ден, а винаги, когато имаме нужда от морал и посока – България има бъдеще.
