Според древна легенда, на връщане от военен поход Свети Георги срещнал край едно езеро плачеща девойка. Мястото било в близост до езически град. От девойката узнал, че жителите на града почитали като бог огромен змей, който живеел в езерото. Всяка година те му принасяли в жертва по една девойка – дар за чудовището, с надеждата да не ги покоси неговият гняв. Тази година жребият бил паднал върху самата царска дъщеря.
Светецът-войн дълго и настойчиво убеждавал царя да се откаже от зловещия култ и кървавите жертвоприношения. Призовавал го да приеме християнската вяра и да потърси закрила от истинския Бог. Царят в крайна сметка се съгласил – но само при едно условие: ако Георги победи ламята и така докаже силата на своя Бог.
Георги приел предизвикателството. Седнал край езерото до обречената девойка. Докато чакали, той склонил глава в скута ѝ и задрямал. Внезапно водите на езерото се разбушували – ламята се появила, устремена към жертвата си. Ужасена, девойката заплакала, а една от сълзите ѝ капнала върху лицето на задрямалия войн.
Разбуден от сълзата, Георги скочил на крака, грабнал оръжието си, изрекъл гореща молитва и се втурнал към чудовището. С един мощен удар посекъл зловонната му глава, а след това разпрал туловището му. Оттам излезли живи и невредими всички девойки, които ламята по-рано била погълнала.
Те се втурнали към брега, където ги очаквали разплакани родители – радостта и възторгът били безкрайни. Градът ликувал. Царят удържал на думата си – още същия ден той и целият му народ приели християнството.
Свети Георги се завърнал в родния си край, където вече се носела славата за подвига му. Именно заради тази победа над ламята и проявеното мъжество в битките, той получил името Победоносец. Оттогава насам е почитан като покровител на войниците и закрилник на християнския народ.
Св. Георги е един от малкото светци, почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Денят му – 6 май, се отбелязва като символ на вярата, смелостта и освобождението от злото.
