Древните цивилизации често ни изненадват със своите мистериозни артефакти и необичайни технологии. Един от най-зловещите примери за това е ацтекската „свирка на смъртта“ – инструмент, който съчетава изкуството, ритуалността и ужаса в едно.
През 1999 г. археолози, провеждащи разкопки в ацтекския град Тлателолко, попаднали на необичайна находка – две глинени свирки във формата на каменни черепи. Те били намерени до останките на обезглавен човек в храма на бога на вятъра Ехекатл. Първоначално тези артефакти били счетени за ритуални украшения без практическо значение и прибрани в хранилище за артефакти, където останали забравени близо 15 години.
Интересът към свирките се възродил благодарение на музикалния изследовател Арндт Бот, който решил да изпробва звука на тези древни инструменти. С първото духане в една от свирките се разнесъл звук, напомнящ на писъците на страдащи души – дълбоко зловещ и смразяващ. Това откритие привлякло вниманието на археолога Роберто Веласкес, който започнал задълбочено проучване на устройството и функциите на тези мистериозни инструменти.
Формата на свирката е направена да прилича на човешкото гърло, по-специално на ларинкса, така че да може да издава звук, подобен на човек, който крещи в състояние на максимален страх.
С помощта на съвременни технологии Веласкес успял да създаде реплики на свирките, които възпроизвеждали звука на оригиналите. Работата му разкрила една древна практика, която досега оставала непозната за историците.
Въпросът за предназначението на „свирките на смъртта“ все още остава без категоричен отговор. Една от хипотезите предполага, че тези инструменти били използвани в жертвоприношения, за да въведат участниците в ритуала в транс. Друга теория е, че звукът им е бил предназначен да всява страх сред враговете на ацтеките. Представете си тъмните нощи в джунглите, изпълнени със зловещия звук на тези свирки – ефектът би бил ужасяващ дори за най-смелия воин.
От времето на първите открития на свирките археолозите са намерили още подобни инструменти в различни райони на Мексико. Формите им варират от черепи до изображения на митични същества и животни, като най-старият екземпляр датира от около 400 г. пр.н.е. Това показва, че традицията на изработването на тези свирки е изключително древна.
Днес „свирките на смъртта“ са не само обект на научен интерес, но и популярен сувенир в Латинска Америка. Те напомнят за занаятчийските умения на ацтеките и тяхната способност да съчетават изкуство и ритуалност, оставяйки ни наследство, което едновременно впечатлява и ужасява.
Макар много аспекти от използването на „свирките на смъртта“ да остават загадка, техният зловещ звук ни напомня за силата на звука като средство за въздействие – както в древността, така и днес. Те са своеобразен глас на изчезнала цивилизация, който продължава да звучи през вековете.
След 48-та секунда от видеото може да чуете звукът на смъртта, според древните ацтеки.