На 17 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Антоний Велики, смятан за основоположник на християнското монашество.
Роден около 251 г. в Египет, той избира живот на усамотение и духовно съвършенство. Прекарва 20 години в пустинята, отдаден на пост и молитва, като през това време при него идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове. Свети Антоний живял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Днес мощите му се намират във Виена.
В българския народен календар Антоновден е свързан с предпазване от болести. Вярва се, че на този ден всички болести се събират, а на следващия – Атанасовден – тръгват по хората. Затова жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за лелята“ (чумата). Антоновден е наричан още и Лелинден.
В народните вярвания Свети Антон и Свети Атанас са представени като братя близнаци, ковачи, които изобретили ковашките клещи. Затова на техните празници се почитат всички ковачи, железари и ножари.
На Антоновден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка и други производни на тези имена.
Нека днес почетем паметта на Свети Антоний Велики и спазим традициите, които ни напомнят за важността на здравето и общността.