На 18 януари православната църква почита свети Атанасий Велики, един от великите богослови и архиепископ на Александрия. В българската народна традиция този ден е известен като Атанасовден и е свързан с множество обичаи и вярвания.
Според народните вярвания, Атанасовден бележи средата на зимата. Смята се, че на този ден свети Атанасий се качва на планината, облечен в бяла копринена риза, и прогонва зимата с думите: „Иди си, зимо, да дойде лято!“ Тази традиция символизира прехода от зима към пролет и надеждата за по-топли дни.
Атанасовден, подобно на Антоновден, е свързан с обичаи за предпазване от болести. Жените месят обредни хлябове, които намазват с мед, маджун или петмез, и ги раздават на близки и съседи, за да умилостивят болестите, особено чумата и шарката. В някои райони се приготвят питки под формата на куче, тъй като се вярва, че чумата се бои от кучета.
В някои области на България се коли черна кокошка или пиле за курбан, наричан „кокоша църква“. Месото се приготвя по различни начини и се раздава за здраве, като се вярва, че „болестите бягат от черното пиле“, а перата му имат целебна сила, особено за деца, които се сепват нощем насън.
На Атанасовден жените не трябва да шият и плетат, тъй като се смята, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. Също така не се варят боб и леща, за да не се разболеят децата. Тези забрани са свързани с предпазване от болести и нещастия.
Традиционната обредна трапеза за Атанасовден включва питка с мед и курбан от черна кокошка или пиле. В някои райони се приготвя и свинско с бамя. Тези ястия се споделят с близки и съседи в духа на празника.
На Атанасовден празнуват всички, носещи имената Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“, което означава „безсмъртен“.
Атанасовден е празник, който обединява християнски и народни вярвания, подчертавайки значението на традициите и обичаите в българската култура. Той символизира прехода от зима към пролет и носи надежда за здраве и плодородие през настъпващата година.
