За жителите на село Белащица разбитите улици не са новина, а ежедневно напомняне за едно управление, което отказва да поеме отговорност. И този път възмутените гласове на местните отекнаха в социалните мрежи, придружени със снимки, на които ясно личи – ремонтите са половинчати, временни и без никакъв ефект. Дупките се появяват отново и отново, а „поправките“ приличат повече на отбиване на номера, отколкото на опит за трайно решение.
„Работи се на парче, без план, без визия и без отговорност. Само се замазва положението, а след първия дъжд – всичко е както преди“, споделя с огорчение жител на селото. И думите му не звучат като преувеличение – улици, в които кърпежите вече не помагат, продължават да се „ремонтират“ с асфалт на парче, който изчезва още при първия порой.
Гневът и умората вървят ръка за ръка. Местните споделят, че вече нямат сили да се борят с бездействието на общинската власт, която години наред раздава обещания, но не и решения. В онлайн групите хората не крият разочарованието си – според тях, всяка заявка за цялостна рехабилитация на пътната мрежа остава само добре звучаща реплика, която избледнява при първия сблъсък с реалността.
Снощи отново в групата на селото прозвучаха въпроси, които властта отдавна избягва да чуе:
„Белащица не е забравено място. Тук живеят семейства, деца, възрастни хора. Всички заслужаваме нормални улици. Не искаме лукс – искаме сигурност.“
„Едно се прави, а друго се разваля! Толкова си можем!“
„Защо отново нямаме вода, за да покрием елементарните си нужди?“
И макар за мнозина това да е станало ежедневие, хората от Белащица отказват да свикнат. Отказват да приемат разрухата за норма. Те искат решение, не мълчание. Искат действия, не оправдания. Докато институциите мълчат, улиците в селото се превръщат не само в символ на безотговорност, но и в ежедневна заплаха за сигурността и достойнството на една общност, която не иска много – само нормалност.
