Август 1945 г. Япония е на ръба на капитулацията. В Хирошима, в утрото на 6 август, инженерът Цутому Ямагучи е на път да се прибере у дома след командировка. Работил е в корабостроителна компания и вече е стегнал багажа си. Слънцето се издига над града, когато във въздуха пронизващ писък разцепва утрото. В следващия миг небето проблясва с ослепителна светлина, по-ярка от всичко, което човешкото око е виждало. Ударната вълна го поваля в канавката, обгаря кожата му и разкъсва тъпанчетата.
Когато идва в съзнание, Хирошима вече е в пламъци. Сгради са сринати, улиците – покрити с отломки, а въздухът – тежък от пепел и мирис на изгоряло. Въпреки болката и шока, Ямагучи успява да намери колегите си и заедно с тях прекарва нощта в импровизирано укритие. На следващия ден, полусляп и обвит в бинтове, той се качва на влак, за да се прибере в родния Нагасаки – на 300 километра разстояние, мислейки, че най-лошото вече е зад него.
На 9 август 1945 г., едва 72 часа по-късно, Цутому Ямагучи е в офиса си в Нагасаки и разказва на шефа си какво се е случило в Хирошима. Докато описва „светлината, по-ярка от слънцето“, прозорците отново светват в същия ослепителен бял блясък. Вторият взрив, този път от бомбата „Fat Man“, разтърсва града. Ямагучи е повален отново, но този път оживява с по-леки наранявания – сякаш съдбата е решила да го изпита до край.
Дните след това са кошмар. В двата града смъртта е навсякъде – от пламъци, от радиация, от отчаяние. Ямагучи губи част от слуха си и носи белезите на изгарянията до края на живота си. Но живее. Живее дълго – чак до 2010 г., когато умира на 93-годишна възраст. Японското правителство официално признава неговия уникален, почти невъзможен подвиг – да бъде оцелял от двата единствени в историята ядрени удара над населени места.
Цутому Ямагучи не обича да бъде наричан „щастливец“. За него оцеляването е тежка отговорност. Години наред говори за ужаса на ядрените оръжия, пътува и разказва историята си с надеждата светът никога повече да не повтори тези дни. И макар че в очите на мнозина изглежда като безсмъртен самурай, той сам признава, че не силата, а случайността го е спасила. Но именно неговата съдба се превръща в живо доказателство, че дори в най-мрачните моменти човешката воля да продължи напред може да надвие и два апокалипсиса.
