Пазарджик, 30 октомври 2025 г. — В българската политика думите често служат за фон, но когато ги произнесе Делян Пеевски, те се превръщат в прожектор. След изявлението му за изборите в Пазарджик, фразата „Пуделите и пачките заловиха собствените си коли“ отекна като пародия на системата — и като диагноза на онова, което всички виждат, но малцина изричат.
С тези думи лидерът на партия „Ново начало“ не просто направи коментар. Той извади на показ сценария на една българска драма, в която властта се представя за морал, а задкулисието – за правосъдие. Нарече го „пърформънс“, и, всъщност, беше прав: от показните арести до инсценираните „успехи“ – всичко изглеждаше като пиеса с предвидим край и фалшиви емоции.
Реакциите не закъсняха. Политическите му опоненти го нарекоха „провокатор в костюм на реформатор“, а поддръжниците му – „глас на неудобната истина“. Но Пеевски, както винаги, стои някъде между двете определения: твърде директен, за да бъде игнориран, и твърде опитен, за да бъде подценен.
Според наблюдатели, изявлението му не е просто поредният медиен жест, а част от по-дълга стратегия за позициониране на „Ново начало“ като партия, която говори на езика на гнева, но мисли на езика на промяната. Тя не обещава чудеса – тя ги иронизира. И именно това, парадоксално, я прави видима.
„Пуделите и пачките“ – тази формула на българската политическа зоология – вероятно ще остане в речника на годината. Не защото е скандална, а защото е болезнено точна. Тя улавя същността на властта, която едновременно лае и служи, пази и предава, брои и се брои.
А Пеевски? Той просто постави огледало. И когато всички се вгледаха в него, се оказа, че отражението не им харесва.
