На 27 декември православната църква почита паметта на първия християнски мъченик – свети първомъченик и архидякон Стефан. Това е третият ден на Коледа и последният църковен празник за годината.
Св. архидякон Стефан е създател на първата християнска общност. Той бил известен като ревностен последовател на вярата и разпространител на Божието слово. Юдеите, които се надявали след разпването на Иисус неговото слово да умре, били притеснени от влиянието на дякона Стефан сред хората. Те го изправили пред Синедриона, обявили го за измамник и го убили с камъни. Единствената, която се молела за него, била св. Богородица.
Денят е един от най-популярните празници в България. Името Стефан носят над 50 хил. души. Имен ден днес празнуват: Стефан, Стефка, Станул, Степан, Стефания, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Светлин, Чанко, Чанка, Венко, Венета, Венцислав, Венцислава, Стоян, Стоянка, Таня, Стойко, Цанко, Цанка, Цонка, Цонко, Стоил, Стоилка, Стойчо, Запрян и Запрянка.
Ладо ле, ладо
В народната традиция един от основните обичаи, свързани със Стефановден, е ладуването.
Момите се събират и гадаят заедно за женитба.
Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче, пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Народните вярвания тълкуват факта, че Стефановден затваря цикъла на старата година и отваря пътя на новата. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец” и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.
Ето и 10 традиции, свързани с последния празник през годината: Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле, баница с месо или сарми с месо. Месят се и обредни хлябове още от зори, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и силна идна година.
Именно защото е ден на равносметка, цялото семейство се събира около трапезата. На софрата присъстват и прясно изпеченият обреден хляб, и златиста баница.
Всички ястия и цялата софра са благодарност към отиващата си и заложба за изобилие и добро през новата година. Затова трапезата не се вдига.
На този ден младоженците ходят на гости на своите кумове, кръстници и родители в знак на уважение. Всички се разотиват по залез, защото това е един от т. нар. “Мръсни дни”, в които по тъмна доба бродят зли сили и караконджули.
Неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане.
На празника не се върши никаква работа с остри предмети и домакинска работа – предене, шиене, тъкане, чистене, къпане, пране, с изключение на готвене, за да не нападат вълци стадата и овчарите. Не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, за да не се плодят магьосници и бродници. Строго се спазвала и половата забрана, защото децата, заченати през дните след Рождество, се раждат с недъг.
От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите за т.нар. във фолклора „Мръсни дни“ – през този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
