Беше седмицата на „Евровизия“. Телевизиите брояха точки, социалните мрежи кипяха, студиа и коментатори анализираха Дара, „Bangaranga“ и шансовете на България до късно през нощта. Страната живееше в ритъма на конкурса. И това е разбираемо. Международният успех винаги носи емоция.
Само че по същото време, далеч от светлините на сцената, на другия край на света едно българско момче постигаше нещо, което тежи по съвсем различен начин.
В Аризона, на Regeneron ISEF — най-престижния международен научен форум за ученици в света — 17-годишният Никола Веселинов от Софийската математическа гимназия спечели една от двете големи награди, връчвани в целия свят. Сред повече от 1700 участници от над 67 държави българският ученик стигна до върха на състезание, което мнозина наричат „Нобела за младите учени“.
И ако това звучи голямо, то е защото наистина е голямо.
Математика на ниво, което рядко се вижда дори в университетите
Проектът на Никола носи сложното заглавие „Разрешимост на уравнения в елементарни функции“. Зад него обаче стои един от сериозните проблеми в съвременната математика — кога определени уравнения изобщо могат да бъдат решавани чрез класическите математически функции.
Това не е ученическа олимпиадна задача. Не е поредният ефектен проект за презентация. Това е изследване, което стъпва върху територия, където обикновено работят университетски преподаватели и професионални математици.
Под ръководството на Мирослав Маринов младият българин достига до нови доказателства и нови условия по проблем, който има отношение не само към чистата математика, но и към физиката, инженерството и моделирането на сложни процеси.
Журито в Аризона очевидно не е имало колебания. Освен първото място в категория „Математика“, Никола Веселинов получава Regeneron Young Scientist Award — голямата награда на форума, която всяка година се присъжда само на двама участници в света.
Едната тази година е за България.
Към нея идват и отличия от Американското математическо дружество и други научни организации — признание, което тежи много повече от шумната популярност на социалните мрежи. Защото в света на науката уважението не се печели с лайкове, а с ум.
Тишината около истинските успехи
И тук идва неудобният въпрос.
Докато държавата беше залепена за „Евровизия“, едно българско момче печелеше десетки хиляди долари награди и световно признание на форум, за който повечето политици вероятно дори не са чували. Докато телевизионните студиа часове наред обсъждаха сценография, костюми и вот на журито, в Аризона България получаваше признание в територия, която определя бъдещето на света — науката.
Разликата е болезнена.
За победата на Дара имаше извънредни емисии, студиа, патриотични възторзи и незабавни политически реакции. За Никола Веселинов — няколко публикации, няколко споделяния и почти пълна институционална тишина.
А всъщност точно такива млади хора са истинският стратегически капитал на една държава.
Не защото носят моментна еуфория. А защото носят бъдеще.
България продължава да ражда таланти. Въпросът е дали може да ги задържи
Този успех не е случаен проблясък. Зад него стоят години работа на учители, ментори и организации като „Панаир на науката и иновациите“ (Innofair), Института по математика и информатика към БАН, УчИМИ и програмата „Образование с наука“ — хора и структури, които рядко попадат в телевизионния поток, защото не произвеждат шум, а резултати.
Миналата година българско момиче спечели голямо отличие във физиката и астрономията на същия форум. Тази година — върхът в математиката.
Това вече не е случайност. Това е знак, че въпреки всичките си проблеми България продължава да ражда умни, способни и изключително подготвени млади хора.
Големият въпрос е друг: какво прави държавата с тях след аплодисментите?
Защото в залата на Regeneron ISEF не са били случайни хора. Там са университети, научни институти и организации, които от години издирват млади таланти от цял свят. Те вече са видели името на Никола Веселинов. Видели са работата му. Разбрали са колко струва.
И почти сигурно вече са направили своя ход.
А България още мълчи.
И понякога точно в това мълчание се вижда най-ясно разликата между шумната еуфория и истински големия успех.
