Десет души са задържани, сред тях и лекари, а разследването е за предполагаема организирана престъпна група, която е получавала неправомерно средства от НЗОК чрез фиктивни хоспитализации. Акцията не се ограничава само до най-голямата пловдивска болница. Извършени са общо 40 претърсвания и обиски на различни адреси в Пловдив, Карлово и Кричим.

От ревматологията до нефрологията

Разследващите са влезли в две клиники на УМБАЛ „Св. Георги“ – ревматология и нефрология. Оттам са иззети медицинска документация, компютърна техника и други веществени доказателства. В операцията участват служители на „Икономическа полиция“, прокуратурата и представители на Министерството на здравеопазването.

Сред отведените за разпит е проф. д-р Мариела Генева-Попова, началник на Клиниката по ревматология и декан на Медицинския факултет на МУ–Пловдив. По информация на NOVA тя е сред десетимата задържани.

Акцията е засегнала и два медицински центъра – в Пловдив и Карлово. Това показва, че разследването има по-широк обхват и не се свежда до действия в една болнична структура.

Милиони от НЗОК?

Тук се появява най-сериозният въпрос.

Според информация, цитирана от „24 часа“, разследваната схема е действала около четири години, а предварителната оценка на предполагаемата щета за НЗОК е между 4 и 5 млн. евро. Изданието посочва още, че проверката продължава и размерът на щетата може да се промени.

Важно е обаче да се направи разграничение: тези милиони към момента са предварителна информация от медийни източници, а не официално обявена от прокуратурата окончателна сума.

Официално прокуратурата потвърждава, че предметът на разследването е неправомерно получаване на средства от бюджета на НЗОК вследствие на фиктивни хоспитализации.

Не е същата схема от юни

Това е важна подробност, която вече може да бъде изяснена.

Днешното разследване не е същото досъдебно производство, по което през юни в Пловдив бяха задържани петима души за схема с неправомерно получаване на средства от НЗОК и НОИ.

При юнския случай прокуратурата съобщи за фиктивни медицински прегледи и документи с невярно съдържание, а установената тогава щета за НЗОК е била 499 766 евро.

Сега разследващите работят по ново производство, свързано с фиктивни хоспитализации в лечебни заведения.

Болницата: не знаем какво проверяват

В хода на акцията ръководството на УМБАЛ „Св. Георги“ заяви, че лечебното заведение не е получило информация от компетентните органи за предмета и обхвата на проверката.

От болницата посочват, че оказват пълно съдействие на разследващите, но изразяват тревога за пациентите, тъй като действията са довели до затруднения при хоспитализации и нормалния лечебно-диагностичен процес.

Именно пациенти са се оказали сред първите хора, усетили ефекта от операцията. Част от тях са били помолени да изчакат извън сградата, докато разследващите работят в клиниките.

Какво предстои?

Сега най-важният въпрос вече не е дали има разследване, а какво ще покаже иззетата документация.

Ако данните за фиктивни хоспитализации бъдат потвърдени, разследването ще трябва да установи колко пациенти са били вписвани като хоспитализирани, какви медицински дейности са били отчетени пред НЗОК, извършени ли са реално и кой е получавал средствата.

Засега това са въпроси на разследването, а не установени факти.

Но мащабът на днешната операция – 10 задържани, 40 претърсвания и проверки в няколко лечебни структури – показва, че прокуратурата и Икономическа полиция разглеждат случая като сериозно разследване за организирана схема, а не като единично нарушение.

Пловдив-инфо следи развитието на случая.

The post РАЗВИТИЕ: 10 задържани след акцията в „Св. Георги“ – разследват фиктивни хоспитализации за милиони appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

По информация от място в операцията участват служители на Икономическа полиция. Изземва се медицинска документация, а лекари и пациенти са разпитвани в рамките на действията.

Акцията е концентрирана в няколко структури на болницата, сред които Клиниката по ревматология, Клиниката по нефрология и диализното звено. Част от пациенти, които са очаквали прием, са били върнати и са чакали пред сградата.

Според информация, разпространена от национални и местни медии, полицейските действия са свързани с проверка за евентуално неправомерно получаване на средства от НЗОК. Все още няма официално съобщение, което да дава пълни подробности за предмета на разследването.

Появиха се и данни, че телефони на лекари са били иззети в рамките на операцията.

Акцията идва на фона на мащабното разследване от юни тази година в Пловдив за предполагаема схема за източване на средства от НЗОК и НОИ. Тогава прокуратурата съобщи за обвинения срещу участници в организирана престъпна група и посочи щети за близо 500 000 евро. Към този момент обаче няма официално потвърждение, че днешните действия в УМБАЛ „Св. Георги“ са пряко продължение на това разследване.

Очаква се МВР и прокуратурата да дадат повече информация за операцията.

Пловдив-инфо следи случая.

The post Полицейска акция в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив: изземват документи и разпитват лекари и пациенти appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

Целта е да бъде ограничено разсеяното шофиране, което превръща автомобила в опасно място в момента, в който вниманието на водача се прехвърли към телефона, екрана или друго занимание.

Телефонът е само началото

Първото, което Пътна полиция ще търси, е използването на мобилни телефони и други електронни устройства по време на движение.

Но обхватът на акцията е по-широк. В официалния план на МВР са посочени телефони, таблети, гледане на телевизия и други действия, които разсейват водача. ROADPOL поставя акцент върху употребата на мобилни телефони и електронни устройства зад волана.

Това е важно разграничение. Не става дума просто за акция срещу хората, които говорят по телефона.

Става дума за контрол върху поведението, при което водачът престава да следи пътя с необходимата концентрация.

Телефонът може да бъде в ръката. Но може да бъде и пред очите на водача, докато той пише съобщение, проверява известие, настройва приложение или се занимава с нещо друго, което отклонява вниманието му.

И точно това прави подобните нарушения толкова трудни за установяване.

Над 100 000 нарушения от началото на годината

Според Пътна полиция от началото на 2026 г. са установени повече от 100 000 нарушения, свързани с разсейване и неизползване на обезопасителни системи. Главен инспектор Лъчезар Близнаков коментира, че използването на мобилен телефон е особено трудно за установяване, защото водачите често прибират устройството веднага щом забележат полицейския екип.

Това обяснява и следващата стъпка на полицията – по-активното използване на технически средства.

Дронове вече се включват в контрола, а МВР работи и по възможности за придобиване на допълнителни технологии за установяване на подобни нарушения. Идеята е проста: ако водачът вижда полицейската кола, той може да скрие телефона. Камерата или наблюдението от друга позиция обаче може да види това, което униформеният на пътя не успява.

Пътна полиция ще гледа и коланите

Акцията няма да се изчерпи с телефоните.

Полицаите ще следят и за използването на обезопасителни колани и други обезопасителни системи. Това важи не само за водача, но и за пътниците.

Особено важно е, че отговорността не приключва с шофьора. Ако пътник в автомобила не използва колан, това също може да доведе до санкция. Пътна полиция изрично обръща внимание, че правилото важи и за хората на задните седалки.

Има логика тази проверка да върви заедно с контрола за разсеяно шофиране.

Едното нарушение отнема вниманието на водача.

Другото увеличава последствията, ако произшествието вече се е случило.

Защо ROADPOL поставя телефона толкова високо в списъка?

Защото проблемът не е само български.

Операцията „Focus on the Road“ е европейска. ROADPOL я включва в годишния си календар като специализирана кампания срещу разсейването на водачите. За 2026 г. тя е насрочена именно за периода 5–11 октомври.

Историята на операцията показва защо.

При предишни европейски акции ROADPOL е установявала десетки хиляди водачи, използващи мобилни устройства по време на движение. При една от мащабните операции са проверени над 1,4 милиона участници в движението, като повече от 42 000 водачи са били установени да използват мобилни устройства без система „свободни ръце“.

Това не е проблем на една държава или на една група шофьори.

Това е проблем на съвременния автомобил.

Колата става все по-дигитална. Телефонът е едновременно навигация, комуникация, камера, музикален плейър и работен инструмент. А границата между „само за секунда“ и „вече не гледам пътя“ понякога е невидима.

Какво ще следят полицаите през тази седмица?

Най-общо контролът ще бъде насочен към:

• използване на мобилен телефон по време на движение;
• използване на други електронни устройства, които разсейват водача;
• действия като работа с таблети и други екрани;
• гледане на телевизия или други занимания, които отклоняват вниманието;
• използване на обезопасителни колани от водачи и пътници;
• използване на други обезопасителни системи;
• нарушения, свързани с безопасността на децата при превозване.

Контролът е национален, като според Пътна полиция служителите ще насочват вниманието си особено към натоварените места и населените райони, където трафикът е концентриран.

И това означава нещо много конкретно за шофьорите в Пловдив.

Не е необходимо да видите патрул, за да оставите телефона.

Трябва да го оставите, защото следващото препятствие на пътя няма да предупреди предварително, че идва.

А тази седмица Пътна полиция просто ще бъде по-внимателна!

The post Пътна полиция започва акция в цялата страна: Телефонът вече е под прицела на камерите appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

Изследователи от Berkeley Geochronology Center, Калифорнийския университет в Бъркли и Университета в Падуа са използвали изригването от 79 г. сл. Хр. като своеобразна „отметка“ върху геоложкия часовник. Резултатът е значително усъвършенстване на един от най-важните методи за определяне възрастта на вулканични скали – аргон-аргоновото датиране. Изследването е публикувано в Science Advances.

Причината Помпей да се окаже толкова ценен за геолозите е необичайно проста: учените знаят кога се е случило събитието, което са опитали да измерят с лабораторния метод.

Когато историята се превърне в научен часовник

Повечето скали, които учените датират, не разполагат с нещо толкова удобно като исторически календар. При тях възрастта се изчислява по физични и химични процеси, протичали милиони или милиарди години.

В случая с Везувий обаче има свидетел от античността – Плиний Млади. Неговите писма описват изригването и смъртта на неговия чичо Плиний Стари. На базата на историческите данни е приета датата 24 август 79 г. сл. Хр., макар през годините археолози да са обсъждали и възможността изригването да е станало по-късно през есента. Новото изследване допуска известна несигурност около историческата дата, но тя е достатъчно малка, за да може събитието да бъде използвано като изключително ценен калибрационен ориентир.

Така един текст, написан преди почти две хилядолетия, се оказва полезен не само на историците, но и на съвременната геохронология.

Учените анализират осем проби от санидин – калиев минерал, съдържащ се във вулканичната пемза от района на древния Оплонтис, край днешна Торе Анунциата. Пробите са събрани още през 1998 г. от Андреа Марцоли от Университета в Падуа и десетилетия по-късно са използвани за новите измервания.

Точно тези минерали са се оказали своеобразни миниатюрни часовници.

Как работи „аргоновият часовник“

Аргон-аргоновото датиране използва радиоактивния разпад на калий-40. С течение на времето калият се превръща в аргон-40 и количеството на натрупания аргон позволява на учените да изчислят възрастта на минерала.

В лабораторията се използва и друга стъпка: пробата се облъчва с неутрони, които превръщат калий-39 в аргон-39. Сравняването на изотопите позволява да бъде изчислено времето, изминало от формирането и охлаждането на вулканичния материал.

Това не е нов метод. Новото е колко по-прецизно вече може да работи той.

Екипът получава възраст от приблизително 1938 ± 13 години преди измерването през 2025 г. Това съответства на около 87 ± 13 г. сл. Хр. – резултат, който статистически съвпада с исторически приетото изригване през 79 г. PubMed

Тринайсет години може да изглеждат много, когато говорим за човешкия живот. В геологията обаче това е изключително малка грешка за събитие отпреди почти две хилядолетия.

Изследователите оценяват постигнатата прецизност на около 0,7%, а точността – около 0,4%. За толкова млади геоложки материали това е резултат, който досега е бил изключително труден за постигане.

От Помпей към най-дълбокото минало на Земята

Именно тук се крие истинското значение на откритието.

Новият резултат не означава, че учените вече могат да „видят“ всяко събитие в историята на Земята с точност до няколко години. Значението е друго – получена е много по-надеждна калибровка на самия метод.

Изследването позволява и по-точно определяне на константата, описваща скоростта, с която калий-40 се разпада до аргон-40. Според авторите новата оценка е приблизително два пъти по-прецизна от стойността, получавана чрез традиционни измервания на радиоактивния разпад. Това може да подобри аргон-аргоновото датиране в много по-широк диапазон от геоложката история.

А това вече има последствия далеч отвъд Везувий.

По-точното датиране може да помогне на учените да подредят във времето древни вулканични изригвания, да проследят развитието на вулканични системи и да сравняват техните периоди на активност с други природни събития. Методът може да бъде полезен и при изследвания на климатични промени, масови измирания и други големи процеси в историята на планетата.

Той може да помогне и за проверката и съгласуването на други методи за датиране, сред които радиовъглеродното датиране и уран-оловният метод. Последният се използва за изключително древни скали, формирани преди милиарди години.

Има и съвсем практична страна. По-доброто разбиране на историята на вулканите означава по-добро разбиране на тяхното поведение. Това е особено важно за вулканични райони около гъсто населени градове като Неапол, Мексико Сити и

Преди две хиляди години Везувий спира времето за Помпей.

Днес учените правят почти обратното – използват замръзналия във вулканичната пепел момент, за да сверят часовника, с който измерваме историята на самата Земя.

И в това е най-неочакваното наследство на Помпей: катастрофата, която унищожава един свят, се превръща в инструмент за измерване на времето, далеч отвъд човешката история.

The post Учени пренастроиха „геоложкия часовник“ с помощта на Помпей appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

мотивът е личен и е свързан с неуредени финансови отношения между двамата.

На пръв поглед това би трябвало да затвори голяма част от въпросите. Всъщност отваря нови.

Защото между „имали са финансов спор“ и „единият убива другия“ има огромна дистанция. Именно там се намира същинският мотив — какъв е бил спорът, какви пари са били предмет на отношенията им, кога е възникнал конфликтът и какво се е случило между двамата непосредствено преди убийството.

По данни, които вече бяха публикувани в няколко медии, Филипов и Мегеров са се познавали от години и са имали професионални отношения. Според информация, изнесена от журналиста Кирил Борисов, двамата са били съдружници приблизително от 2024 г. до октомври 2025 г. в дружество с равни дялове. Именно тази бизнес връзка сега придобива ново значение, защото прокуратурата официално говори за финансов конфликт.

Колко голям е бил този конфликт обаче не е съобщено.

Не е обявено какви точно са били финансовите отношения между двамата, кой на кого е дължал пари и какво е породило окончателното прекратяване на отношенията им. Прокуратурата също не съобщава какво е заявил Мегеров при разпита му, а разследващите отказват да влизат в подробности за оръжието и част от доказателствата.

И тук има една подробност, която трудно може да бъде подмината.

Полицията не изключва поръчка.

Директорът на ОДМВР-Пловдив Васил Костадинов заяви, че има обосновано предположение, че задържаният е физическият извършител, но допусна възможността убийството да му е било поръчано. МВР продължава да проверява дали има други съпричастни лица и каква е тяхната роля.

Това е съществено разграничение. Ако Мегеров е стрелецът, това все още не отговаря на въпроса защо точно тогава и защо точно така.

Двамата са се срещнали около две седмици преди убийството, според информация, цитирана от „Дневник“. Няма публично съобщени данни за заплахи по време на тази среща.

В същото време около Филипов от години съществуват публично известни бизнес конфликти. Имало е и информация за негови сигнали и опасения за заплахи, които сега МВР проверява допълнително. Иван Демерджиев заяви пред парламента, че в официалните регистри към момента не са открити данни за подадени от Филипов сигнали за заплахи към живота му, но се проверява как е било работено по информацията, появявала се публично.

Това е мястото, където журналистиката трябва да спре да гадае.

Вече има обвиняем. Има официално посочен мотив. Има данни за предишни професионални отношения между жертвата и обвиняемия. Има доказателства, за които полицията казва, че са годни да бъдат използвани по делото. Но няма публичен отговор на всички въпроси около финансовия конфликт и няма окончателно установено дали зад физическия извършител стои само личният му конфликт с Филипов или има и други хора.

И може би точно това е най-важното в този момент.

Мотивът вече има име. Историята обаче още няма своя край.

Предстои разследването да покаже дали става дума за трагичната ескалация на личен и финансов конфликт между двама познати, или зад него има по-сложна схема. Докато това не стане, всяка версия извън официално доказаното остава само версия.

А в случая с Илиян Филипов обществото има право не просто да знае кой е стрелял, а да разбере защо един конфликт е стигнал до убийство.

Точно там е истинската история.

The post Убийството на Илиян Филипов: мотивът е назован, но големият въпрос още няма отговор appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

На 30 септември парламентарната Комисия по образованието и науката даде първа зелена светлина на пет законопроекта, които предвиждат въвеждането на новия предмет „Добродетели и религии“. Предложенията са внесени от „Прогресивна България“, ГЕРБ, „Демократична България“ и „Възраждане“. Отхвърлен е проектът на „Продължаваме промяната“, който предлага различен подход – предмет „Добродетели и ценности“, без конфесионално обучение. Окончателният модел все още не е приет и именно между първо и второ четене предстои да се решат най-важните детайли.

Това е важно уточнение, защото в публичния разговор вече се появяват две крайности – едната говори за „връщане на вероучението“, а другата за „премахване на светското образование“. На този етап нито едното, нито другото описва достатъчно точно законопроектите.

Религия и сега има в училище

Действащият Закон за предучилищното и училищното образование казва, че религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез съдържанието на различни учебни предмети. Законът допуска и самостоятелно изучаване на учебния предмет „Религия“, но при условията и реда, определени от закона.

На практика МОН има утвърдени програми за три направления: „Религия – християнство-православие“, „Религия – ислям“ и „Религия – неконфесионално обучение“, и то от I до XII клас за първите две и от I до XII клас като програмна рамка за третото. Министерството продължава да одобрява и учебници по тези направления.

Тоест днешното предложение не започва от нулата. В българската образователна система вече има учебни програми, учебници и натрупан опит.

МОН посочва, че през учебната 2025/2026 г. предметът „Религия“ се изучава в 184 училища. Данните за 2024/2025 г., цитирани в академично изследване, сочат 165 училища и около 15 229 ученици. Разликата показва и нещо друго – интересът към темата съществува, но досегашният модел обхваща сравнително малка част от системата.

Новото предложение би променило именно този мащаб.

Три възможности вместо едно задължително вероучение

В законопроекта на „Прогресивна България“ например идеята е предметът да бъде задължителен като час, но ученикът и родителите му да избират между различни програми. Едната би съдържала елементи на конфесионално обучение, свързани с православието, друга – с исляма, а третата би била без конфесионални елементи и би поставяла акцент върху добродетелите, етиката и гражданското образование. За предмета не се предвижда да се поставят оценки. БТА

И тук се появява първият голям въпрос: може ли един час да бъде задължителен, а съдържанието му да бъде избираемо?

Според поддръжниците на идеята именно това позволява да се съчетаят общата образователна цел и свободата на убежденията. Критиците обаче поставят друг въпрос – ако детето трябва задължително да посещава час, но избира между православие, ислям и неконфесионална програма, дали това на практика не превръща религиозната принадлежност в част от училищната организация?

Този въпрос не е само български.

Европейският съд по правата на човека приема, че държавата може да изгражда учебните си програми според своите традиции и обществени потребности, но преподаването трябва да бъде обективно, критично и плуралистично, без цел индоктриниране. В същото време Европейската конвенция защитава свободата на мисълта, съвестта и религията и правото на родителите да осигуряват възпитание в съответствие с убежденията си.

Точно тук е същинската граница, която България ще трябва да очертае.

Светска държава не означава държава без религиозно знание

Конституцията е категорична: вероизповеданията са свободни, религиозните институции са отделени от държавата, а източноправославното християнство е определено като традиционна религия.

В същото време действащият образователен закон забранява в системата на предучилищното и училищното образование действия, свързани с налагането на идеологически и/или религиозни доктрини.

Следователно истинският проблем не е дали в училище може да се говори за религия. Очевидно може – и отдавна се прави. Проблемът е как се говори за нея.

Има огромна разлика между това едно дете да научи какво е православието, какво е ислямът, какво означават Библията и Коранът, как религиите са повлияли върху историята, литературата, изкуството и моралните представи на Европа и България – и това училището да се превърне в място за религиозно убеждаване.

Първото е образование.

Второто би било съвсем друг тип дейност.

Именно тази граница трябва да бъде защитена, ако предметът бъде въведен.

А какво иска Църквата?

Българската православна църква от години настоява религиозното образование да има по-сериозно място в училището. Още в концепцията си за статута на предмета „Религия“ Светият синод посочва като цели не само познаването на религията и културните традиции, но и изграждането на нравствено отношение и духовна култура. В същото време концепцията прави разграничение между православното и ислямското обучение и подчертава тяхната роля за съответната религиозна идентичност.

Днешната позиция на Синода е още по-конкретна. В становището си по законопроектите той подкрепя въвеждането на „Добродетели и религии“ и предлага предметът да започне поетапно от учебната 2027/2028 г. – първо за първокласниците, а след това последователно да обхване останалите класове. Българска Патриаршия

Патриарх Даниил също публично подкрепя идеята, като според него религиозното образование може да има значение за нравственото развитие на децата. Правителството също обяви необходимост от обществено обсъждане, подготовка на учебните пособия и разговор с родителските организации преди въвеждането на новия предмет.

Тук има един важен детайл: учебниците по „Религия“ вече до голяма степен съществуват, но учебното съдържание на новия предмет „Добродетели и религии“ все още не е окончателно изработено. Това означава, че същинският обществен спор тепърва предстои.

Най-трудният въпрос ще бъде пред родителите

Вероятно именно тук ще се срещнат двете Българии – тази, която вижда в религиозното образование начин децата да получат нравствени ориентири и познание за собствената си културна история, и тази, която се страхува от навлизането на религиозна догматика в държавното училище.

И двете позиции имат право да бъдат чути.

Защото един родител може да смята, че детето му трябва да познава православната традиция, също както друг може да предпочете неконфесионално обучение, а трети да не желае религиозен елемент в образованието му. В едно демократично общество задачата на държавата е не да реши вместо тях какво трябва да вярват, а да създаде правила, при които знанието се преподава качествено и никое дете не се оказва поставено под религиозен или идеологически натиск.

Затова големият въпрос пред българския парламент през следващите месеци няма да бъде просто „за“ или „против“ религията.

Ще бъде много по-трудният: как да дадем на децата знание за религията, историята, морала и добродетелите, без училището да се превръща нито в място за религиозна индоктринация, нито в място, в което религията се представя като нещо, което трябва да бъде изтласкано от обществения живот.

Това е границата, върху която ще се пише новият предмет.

И от начина, по който България ще я очертае, ще зависи не само какво ще пише в учебниците, а какво ще научат следващите поколения за самите себе си, за другия и за обществото, в което живеят.

The post Религията влиза в класната стая: какво всъщност ще учат българските деца и къде започва големият спор appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

На 2 октомври 2026 г. руското издание „ФедералПресс“ публикува материал, според който Global Fact-Checking Network (GFCN) е извършила OSINT анализ на осемте мемориални стели. Според представените от организацията резултати са идентифицирани 198 спорни случая. В публикацията се твърди, че сред тях има военнослужещи и служители на силови структури, лица, участвали в бойни формирования, хора, за които се твърди, че са загинали извън Буча, както и случаи, при които от откритите източници не може да бъде установен статутът на съответния човек.

Тук обаче е необходима една важна уговорка. Тези числа са твърдение на GFCN, публикувано от руска медия, а не резултат от независимо международно разследване, което сме могли да потвърдим по първичните данни. Още повече – GFCN не трябва да се бърка с International Fact-Checking Network (IFCN), добре познатата международна мрежа, свързана с Poynter. Затова представените 198 случая трябва да бъдат разглеждани като предмет на проверка, а не като вече установен факт.

Именно тук историята става по-интересна.

Русия действително е поставяла въпроса за имената на жертвите пред ООН. В официално писмо от 2 април 2024 г. постоянният представител на Руската федерация Дмитрий Полянски заявява пред генералния секретар на ООН, председателя на Общото събрание и председателя на Съвета за сигурност, че международната общност не е получила списък с имената на жертвите. В същото писмо Москва представя своята версия за случилото се в Буча и определя събитията като инсценировка. Това е официалната руска позиция, изложена в документ на ООН, но самият факт, че тя е представена пред организацията, не доказва нейните твърдения.

От другата страна обаче също има документирани данни, които не могат просто да бъдат изтрити от историята.

Службата на ООН за правата на човека съобщава през декември 2022 г., че при проверката си в Буча е документирала убийството на 73 цивилни – 54 мъже, 16 жени, две момчета и едно момиче, като към онзи момент е работила по потвърждаването на още 105 предполагаеми убийства. ООН посочва, че руските сили са контролирали града от 5 до 30 март 2022 г. и че част от документираните случаи са били извършени след проверки и задържания. Според ръководителя на мисията на ООН има силни основания някои от тези случаи да представляват военно престъпление.

Това означава, че пред нас всъщност стоят два различни въпроса, които не бива да бъдат смесвани.

Първият е дали в Буча са извършвани убийства на цивилни. Международната мисия на ООН, както и други правозащитни разследвания, са документирали такива случаи. Вторият въпрос е дали всеки човек, чието име фигурира върху конкретния мемориал, действително е цивилен, загинал в Буча, при какви обстоятелства е загинал и къде точно е намерено тялото му.

Именно по втория въпрос новият анализ поставя конкретно предизвикателство.

Самата Бучанска градска администрация поддържа официална секция, посветена на „Имената на загиналите“ и историята на окупацията. На официалния сайт има и отделни публикации, в които се посочват поименно загинали хора и обстоятелствата около тяхната смърт. През 2023 г., например, украинското президентство съобщава за 77 идентифицирани лица, погребани в масов гроб край църквата, както и за 11 военнослужещи, загинали в боевете за Буча.

Това само по себе си показва колко сложна е картината. В Буча има загинали цивилни, но има и украински военнослужещи, загинали в боевете. Има идентифицирани тела, но през август 2022 г. общината съобщава и за 11 все още неидентифицирани тела, погребани в сектор за неидентифицирани жертви.

Затова един от най-съществените журналистически въпроси днес не е дали трябва да вярваме на едната или на другата страна. Въпросът е много по-прост: може ли всеки от 198-те случая да бъде проверен поименно?

Има ли за всеки човек дата на раждане, дата и място на смъртта, медицинска или съдебномедицинска експертиза, информация за идентификацията, статут – цивилен или военнослужещ – и доказателства къде точно е загинал?

Ако такъв пълен набор от данни съществува, неговото публикуване би позволило голяма част от спора да бъде проверена независимо. Ако не съществува или не може да бъде достъпен, тогава е напълно нормално да възникват въпроси.

Това не означава автоматично, че разследванията на ООН са неверни. Но означава, че едно установено престъпление и въпросът за точния състав на даден мемориален списък са две различни теми. Едната не може да бъде използвана като автоматично доказателство за другата.

Буча е твърде трагична, за да бъде оставена единствено на политическите версии на воюващите страни. Имената на мъртвите заслужават не лозунги, а проверими факти. Именно затова всеки нов анализ – независимо дали идва от Киев, Москва или от друга страна – трябва да бъде проверяван по първичните документи, а не приеман като окончателна истина само защото потвърждава предварително избрана версия.

В крайна сметка истината за Буча не би трябвало да се страхува от един пълен списък с имена.

И точно този списък е нещото, което заслужава да бъде проверено.

Източници: документи на ООН и OHCHR, официалният сайт на Бучанската градска администрация и публикацията на „ФедералПресс“, представяща анализа на GFCN.

The post Буча отново поставя въпроси: какво стои зад 198-те имена върху мемориалните плочи appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

В Солун България ще получи тленните останки, идентифицирани като тези на цар Самуил. Заедно с тях ще бъдат предадени и останките от други саркофази, за които се предполага, че принадлежат на цар Гаврил Радомир и други представители на царското семейство. След церемонията останките ще бъдат транспортирани до София с български военен самолет „Спартан“, а в 12:30 часа на площад „Княз Александър I“ ще започне официалното посрещане. Оттам ще тръгне шествие към църквата „Света София“, където останките ще бъдат положени в специално изработен саркофаг.

Защо Самуил е толкова важен за България?

Защото Самуил не е просто владетел от учебниците по история.

Той е царят, който в продължение на десетилетия продължава съпротивата на българската държава срещу Византийската империя. Управлението му е част от последния голям период на политическа съпротива на Първото българско царство, преди окончателното падане на държавата под византийска власт през 1018 г. Академичните изследвания определят Самуил като ключова фигура в отношенията между България и Византия и подчертават, че държавата не изчезва непосредствено след неговата смърт през 1014 г., а продължава съпротивата още няколко години.

Именно затова неговата фигура има значение и днес.

Самуил е символ на държавната приемственост – идеята, че държавата може да преминава през тежки военни и политически поражения, но паметта за нея, институциите и стремежът към независимост могат да продължат.

Това е особено чувствителна тема на Балканите и през XXI век. Наследството на Самуил е част от продължаващите спорове за средновековната история и идентичност на региона. В Северна Македония съществуват различни интерпретации на неговото историческо наследство, а медиите в Скопие вече реагираха остро на решението на Атина. В същото време съвместната българо-македонска историческа комисия е формулирала, че основната част от съвременната историческа наука определя държавата на Самуил като Българско царство, макар центърът ѝ да се е намирал на територии, които днес са в Северна Македония.

Затова връщането на останките не е само въпрос на археология. То неизбежно докосва и съвременната политика на паметта.

От 1965 г. до днес – шест десетилетия чакане

Разкопките на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро започват през 1965 г. под ръководството на гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. През 1969 г. е открит саркофаг с човешки останки, които са свързани с цар Самуил. Археологическите данни – царският характер на погребението, намерените останки от луксозни тъкани и други находки, както и травмата на лявата ръка на скелета – са сред основанията за тази идентификация.

Но от откриването до връщането има почти 60 години.

Останките са съхранявани в Музея на византийската култура в Солун. През 2014 г., по повод 1000-годишнината от смъртта на Самуил, те са показани публично по искане на българската държава. Тогава отново е поставен въпросът за тяхното връщане.

Зад тази кауза обаче стои и един човек, за когото днес не бива да се мълчи – пловдивчанинът Лука Станчев.

Станчев години наред работи за връщането на останките и превръща темата в обществена кауза. БНТ още през 2014 г. разказва за него като за човек, който десетилетия мечтае Самуил да се върне в България. БНР го определя като един от основните инициатори на каузата.

Какво даваме на Гърция?

Тук има една важна подробност.

България не получава останките срещу пари. Става дума за меморандум за взаимен депозит на културни ценности.

Според обяснението на министъра на образованието Георги Вълчев България предоставя на Гърция 48 предмета – основно църковна утвар, мощехранителници и обкови на евангелия, свързани с два манастира в Северна Гърция. Предметите са изнесени в България през Първата световна война. След временното им представяне в Солун те трябва да бъдат върнати в съответните манастири.

Ключовото е, че според българската страна това е взаимен депозит, а не отказ от собственост. Министерството подчертава, че извън тези 48 предмета няма договорени допълнителни ценности.

Така че популярното твърдение „48 реликви срещу костите на Самуил“ е опростяване. Реалният документ е по-сложен – двете държави предоставят за съхранение определени културни ценности на реципрочна основа.

А защо това се случва точно сега?

Защото зад днешния акт стоят години натрупвани преговори, а не внезапно решение.

Темата е обсъждана между София и Атина многократно. През 2022 г. въпросът отново е поставен на най-високо политическо ниво по време на кабинета „Петков“, в период на силно активизирани отношения между България и Гърция. Гръцки публикации посочват именно 2022 г. като момент, в който София отново поставя въпроса за останките.

Но тогава не е постигнат окончателен резултат.

През 2026 г. преговорите стигат до финала. Българското правителство и гръцката страна постигат меморандум, подписан от министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони. Българската страна посочва личното доверие между премиерите Румен Радев и Кириакос Мицотакис, дипломатическата работа и разговорите с двете православни църкви като фактори за финализирането на процеса.

И датата също има символика.

На 6 октомври 1014 г. умира цар Самуил. Само три дни преди годишнината, на 3 октомври 2026 г., неговите останки ще бъдат посрещнати в България. Историкът проф. Христо Матанов също отбелязва тази връзка.

Затова отговорът на въпроса „кой върна Самуил?“ няма една политическа фамилия.

Муцопулос откри останките. Лука Станчев превърна връщането им в кауза. Българската държава периодично поставяше въпроса пред Атина. През 2014 г. темата получи силна държавна публичност. През 2022 г. бе отново изведена на най-високо политическо ниво. А през 2026 г. дипломатическите преговори стигнаха до подписан меморандум и конкретна дата за връщане.

И може би точно това е най-важното.

Самуил не се връща благодарение на един човек или една партия. Връща се след шест десетилетия, в които една държава не е преставала да иска обратно част от собствената си историческа памет.

На 3 октомври тази памет ще премине границата.

И за първи път от повече от хиляда години цар Самуил ще бъде положен в българска земя.

The post Самуил се връща у дома: защо България чака този ден повече от 60 години appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

Проверката ще продължи до 11:30 часа.

МВР изрично предупреждава, че става дума за предварително планиран тест, който не е свързан с реална опасност или извънредна ситуация. Гражданите не трябва да предприемат действия при получаването на тестовото съобщение или при чуването на сирените.

Какво ще се случи на телефоните

В рамките на теста мобилните устройства, които са настроени да приемат тестови съобщения, могат да получат известие от BG-ALERT. То може да бъде придружено от характерен звуков сигнал и вибрация.

Важно е обаче да се знае, че не всеки телефон задължително ще получи съобщение. За теста се използва специално предназначеният тестов канал, който може да бъде активиран или деактивиран в настройките на някои устройства.

Затова липсата на съобщение на даден телефон сама по себе си не означава, че системата не работи.

BG-ALERT е част от националната система за ранно предупреждение и има за цел да информира населението при опасни събития чрез мобилните мрежи.

А в Пловдив ще се чуят и сирените

За пловдивчани днешният тест ще бъде по-осезаем, защото Пловдив е сред градовете, включени в проверката на сиренната система.

Според ОДМВР – Пловдив на 1 октомври от 11:00 часа ще бъдат излъчени националните сигнали за тревога и за край на тревогата, съпроводени с гласова информация. Тестът има две основни цели – проверка на техническото състояние на системата и обучение на населението за разпознаване на сигналите.

Сиренната система по правило се проверява два пъти годишно – през април и октомври. Освен техническата проверка тези тренировки имат и практическа задача: хората да знаят какво означават сигналите, когато те бъдат подадени при реална опасност.

Не се паникьосвайте, но обърнете внимание

Днешният тест е рутинна техническа процедура. Ако около 11 часа телефонът ви внезапно издаде необичаен предупредителен звук, а в същото време чуете сирени, няма причина за паника.

Това е именно целта на предварителното предупреждение – гражданите да знаят кога системата се изпитва, за да могат да различат тестовия сигнал от реално предупреждение.

За хората, които са на работа, в училище, в автомобил или на обществено място, няма специални инструкции за действие по време на днешната проверка.

Но има нещо важно: тестът показва не само дали техниката работи, а и дали обществото знае как да реагира, когато предупреждението вече не е тестово.

Днес ще чуем системата. При реална извънредна ситуация най-важното ще бъде да чуем и съобщението, което идва след сигнала, и да следваме официалните указания на компетентните институции.

The post Телефоните ще завият: Днес тестват BG-ALERT и сирените в Пловдив appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.

След Берлинския договор от 1878 г. Княжество България има собствено управление, армия и институции, но юридически остава васално на Османската империя. Това означава, че страната не разполага с пълната свобода да определя международните си отношения като суверенна държава. Тридесет години по-късно обаче България вече е укрепнала и има самочувствието да сложи край на този статут.

Моментът се оказва особено подходящ. През 1908 г. Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, а Великите сили са заети със собствените си балкански интереси. В същото време възниква и конкретен повод – кризата около Източните железници, управлявали железопътни линии на българска територия. След стачка на служителите българската държава поема управлението на линиите, което създава сериозно напрежение с Османската империя.

Правителството на Александър Малинов разбира, че обстоятелствата са необичайно благоприятни. Решението е взето внимателно, а дипломатическите ходове са съобразени с международната обстановка. България не просто заявява намерение – подготвя се да постави Европа пред свършен факт.

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд пристига във Велико Търново. В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е отслужен молебен, след което той прочита Манифеста за обявяване на Независимостта. Княжество България престава да бъде васално на Османската империя и е провъзгласено за Независимо българско царство, а Фердинанд приема титлата цар.

Изборът на Търново не е случаен. Старопрестолният град носи паметта за средновековната българска държавност и превръща политическия акт в символно връщане към историческата традиция на българското царство. На Царевец, пред църквата „Св. Четиридесет мъченици“, една възстановена държава заявява, че вече не приема ограниченията на васалния статут.

Но историята не приключва с прочитането на Манифеста.

Независимостта е обявена на 22 септември, но международното ѝ признаване идва месеци по-късно. Османската империя първоначално отказва да приеме българския акт, а започват сложни дипломатически преговори. Русия се включва в уреждането на финансовия спор между София и Цариград. В крайна сметка на 6 април 1909 г. Османската империя официално признава независимостта на България, а същия ден това правят и Великобритания, и Франция.

Тук е мястото да споменем и една подробност, за която днес малцина знаят. Финансовият възел с Османската империя се разплита не сам. Руският външен министър Александър Изволски предлага решение, което спестява на България нова война и нови загубени земи. Русия опрощава на Турция част от собствения си военен дълг от Освободителната война, а срещу това България поема дълг към Русия, 82 милиона златни франка, разсрочен за 75 години. България плаща реално само част от тази сума, а остатъкът пада след Октомврийската революция, когато съветската власт се отказва от вземанията, останали от царска Русия. Братската намеса на Русия тогава е повторна, както през 1878 година тя плаща с кръв за нашата свобода, така през 1909 година плаща с дипломация и с търпение за нашата независимост.

Тъкмо тук се крие един от най-интересните уроци на 22 септември. Независимостта не е резултат от едно внезапно решение, а от натрупана държавност, политическа воля и внимателно използван международен момент. България вече е показала през 1885 г., че може сама да извърши Съединението. През 1908 г. тя прави следващата крачка – вече не иска просто да бъде свободна от османската власт, а да бъде равноправна и суверенна държава.

Затова днес не честваме само един Манифест, прочетен преди 118 години във Велико Търново. Честваме момента, в който България окончателно поема отговорността за собственото си място сред европейските държави.

А това е смисълът на независимостта – да имаш правото сам да избираш посоката си и смелостта да носиш последствията от този избор.

Честит Ден на независимостта на България!

The post 22 септември 1908: Денят, в който България каза „от днес решаваме сами“ appeared first on Plovdiv Info - Пловдивската медия.