ГЕРБ остава водеща политическа сила с 24% подкрепа, според ново проучване на „Маркет ЛИНКС“, но същевременно доверието в Народното събрание се срива до едва 6%.
Седем партии ще влязат в следващото 51-во Народно събрание, което обаче продължава да бъде институция с критично ниско обществено доверие. Според данните от национално социологическо проучване, проведено съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“, българският парламент получава само 6% доверие, докато недоверието достига шокиращите 74%. Проучването е реализирано сред 1014 души на възраст над 18 години между 15 и 20 октомври и включва както пряко-лични интервюта, така и онлайн анкети.
На фона на поредните предсрочни избори, които предстоят на 27 октомври, политическата картина показва преднина на ГЕРБ-СДС, които събират 24% от гласовете. След тях се нареждат ПП-ДБ с 14,1%, докато „Възраждане“ заема третото място с 13,1% подкрепа.
Четвърта политическа сила е Алиансът за права и свободи на Ахмед Доган с 8,3%. Партията на Делян Пеевски, „ДПС – Ново начало“, привлича 7,2% от избирателите, а „БСП – Обединена левица“ събира 7%. „Има такъв народ“ също успява да преодолее бариерата с 4,6% подкрепа.
37% от анкетираните заявяват, че ще гласуват на предстоящите избори, но според социолога Добромир Живков реалната избирателна активност може да бъде по-висока. Той отбелязва, че често декларираната готовност за участие в избори е по-ниска от действителната активност, и изрази надежда, че октомврийският вот ще покаже по-нормално ниво на участие, сравнимо с това през юни.
Живков също така подчерта, че политическото доверие е на необичайно ниски нива. „Настоящият кабинет не предизвиква ентусиазъм у гражданите. За разлика от него, служебното правителство на Гълъб Донев имаше значително по-висок рейтинг“, коментира той. Към момента, недоверието в кабинета на Димитър Главчев е 52%, докато едва 17% от анкетираните изразяват доверие в него.
Най-тревожно е състоянието на доверието в Народното събрание – със своите 74% недоверие и само 6% доверие, парламентът достига ново рекордно ниско ниво. Живков посочи, че това е дългосрочен тренд на срив в общественото доверие към тази институция, допълнително утежнен от „неприятните сцени“ по време на финалните заседания, които подчертаха неспособността на политическите сили да се обединят около важни каузи.
На въпроса дали служебното правителство трябва да продължи да управлява, 19% от респондентите отговорят положително, докато 66% са на противоположно мнение.
Тези данни отново подчертават напрегнатата политическа обстановка в страната, като новият парламент ще стартира мандата си под сянката на огромно обществено недоволство и ниска избирателна активност.