Великден в България е празник с едно име, но с много лица. Всяко кътче на страната пази свои кулинарни традиции, които придават на празничната трапеза неповторим вкус. Макар основните символи да са еднакви, начинът, по който се приготвят и поднасят ястията, говори за богатството на българската душевност.
Родопите – с аромат на чеверме и билки
В Родопите Великденската трапеза често е белязана от чевермето – агне, печено бавно на открит огън. В събота вечер мъжете палят огъня и започват ритуала на въртенето, който продължава с часове. Агнето се подправя с мащерка, джоджен и диви билки, които придават характерния родопски аромат.
До него неизменно присъстват пити с мляко и яйца, а козунакът често е заменен с местни сладки печива като клин или пататник, в които се вплитат елементи от празника.
Добруджа – богата трапеза и пестеливи ритуали
Добруджанци залагат на щедра, но подредена трапеза. Агнешкото месо се пече в пещ, а към него често се поднася баница с ориз и стафиди или плодов кекс. Боядисаните яйца са изобилни, а козунакът – тежък, маслен и пълен с ядки.
Интересен обичай тук е т.нар. „провиране под обреден кръстат хляб“ за здраве – децата минават под голяма обредна пита, украсена с кръст и цветя.
Тракия – пищност и тържественост
В Тракийската низина Великден е повод за голямо семейно събиране. Трапезата изобилства от меса, често се приготвя и дроб сарма, а хлябът е богато украсен. Яйцата се боядисват в разнообразни цветове, като първото винаги е червено.
Тук е разпространено месенето на козунаци в петък или събота, като домакинята не трябва да говори, докато меси – за да бъде хлябът „мълчалив“ и да пази дома от зли сили.
Северозападна България – семпло, но с дълбок смисъл
В този регион се залага на семплост и символика. Освен обичайното агнешко, често се приготвя и печен фасул или лучник. Козунакът е по-рядко срещан, но пък яйцата се украсяват с восъчни мотиви или се боядисват с люспи от лук – все още живи традиции.
След празничната литургия сутринта, семействата се събират около скромна, но от сърце подредена трапеза, където всяко ястие има своя история.
От чевермето в Родопите до восъчните яйца на Северозапада – великденската трапеза на българина е огледало на земята, на която живее. И макар всяка област да празнува по своему, навсякъде има едно общо – радостта от Възкресението и желанието да се сподели тази радост със семейството, село и Господ.
