Темата за гостоприемството е ключова в българската култура и често е отразена в различни литературни произведения. Българските автори през вековете са писали за отношението на българина към гостите, като често го свързват с традиции, обичаи и морални ценности. Поразрових се по спомени и ето какво открих набързо от класиците на българската литература по темата с гостоприемството на българина:
Иван Вазов в „Под игото“: „Марковото семейство бе прочуто със своето гостоприемство. Всички гости, дошли от близо и далеч, бяха посрещани с радушие и топлота, а трапезата се огъваше под тежестта на домашни ястия, приготвени с любов и усърдие.“
Йордан Йовков – „Старопланински легенди“: „Българинът не може да откаже гостоприемство дори и на най-големия си враг. Когато гост влезе в дома ти, той става част от него, независимо от това кой е или какво е сторил.“
Елин Пелин – „Гераците“: „Когато влязат гости, цялото семейство се събира около тях, приветливо и с готовност да предложат всичко, което имат. Това не е само дълг – това е гордостта на домакина.“
Димитър Талев – „Железният светилник“: „В българския дом гостът е цар. Ще го посрещнат с усмивка, ще го нагостят с най-доброто, което имат, и ще го изпратят с добри думи, дори и в сърцата си да носят болка.“
Тези примери показват, че гостоприемството е дълбоко вкоренено в българската традиция и култура, като се възприема не само като задължение, но и като повод за гордост и израз на уважение към гостите.
Обаче татуираният папагал с небългарското име Мартен Роберто (дано да съм го уцелил) откъде да ги знае тези неща?! Не ги знаят и десетките други папагали, на хранилка на разни посолства, които от години се опитва да убият всичко българско!
Крякането на шаран-юрдеците (по проф. Витанов), люлеещи се на голите куки на либерастката пропаганда изобщо не ме интересува. Даже тоя Ди Джей, ако не беше Новак Джокович изобщо нямаше да съм чувал за него.
Да, Мартен Роберто реши, че като се сблъска малко с Ноле, може би част от славата ще се пренесе и върху него. Лошата новина? Съвсем не стана така. Съвсем обратното. Сега всички го знаят, но не защото е велик артист, а защото е оцапал нещата до ушите. В психологията това го наричат „паразитна слава“ – как иначе ще наречеш човек, който използва името на някой по-известен, за да се сдобие с две секунди внимание? Това не е гостоприемство, това е шоу на малките души.
И накрая, нека сме честни – ние, съвременните българи, сме прословути с това, че можем да се осерем пред най-големите гости. Но добрата новина е, че Новак Джокович направи на България такава реклама, каквато не може да ни направи нито Министерството на туризма, нито целият световен маркетинг накуп. А Роберто? Ще го забравим за седмица-две, докато Джокович ще си остане световна звезда завинаги.
Що се отнася до този „шарен папагал“? Не се притеснявай, Мартене, светът продължава да се върти, макар и не около теб.
