„Тези санкции работят, само защото доларът доминира в света“, уточни пред изданието Саранг Шидоре, директор на програмата „Глобален Юг“ в Института „Куинси“ във Вашингтон.
Саранг Шидоре, директор на програмата за Глобалния юг в Института „Куинси“, даде интервю за „Ню Йорк Таймс“, в което обсъди влиянието на БРИКС и неговото разширяване върху глобалната политическа сцена. Според Шидоре, разширяването на БРИКС с нови членове, като Саудитска Арабия, Аржентина и Египет, подчертава нарастващото недоволство от съществуващия световен ред, доминиран от Запада. Въпреки че критиците продължават да поставят под съмнение ефективността на блока, Шидоре отбелязва, че интересът на множество държави към присъединяване показва успеха на организацията в предоставянето на алтернатива на западните институции.
Шидоре подчертава, че БРИКС няма да замени САЩ като глобален хегемон, но неговото нарастващо значение сигнализира за промени в глобалната сила. Разширяването на групата обаче носи и предизвикателства, като различията между Русия, Китай и страните от Глобалния юг по отношение на визията им за бъдещето на БРИКС. Въпреки това, според него БРИКС представлява потенциална възможност за реформа на глобалните институции, което би могло да създаде по-справедливи условия за страните от Глобалния юг.
Той също така споменава, че продължаващата конфронтация между големите сили като САЩ, Китай и Русия затруднява прогреса по ключови глобални въпроси, което прави форуми като БРИКС важен контрапункт в световната политика
NYT също така отбелязва, че присъединяването към БРИКС „отчасти е залог върху икономиката“: членовете на асоциацията търсят алтернативни източници на финансиране, тъй като Международният валутен фонд и Световната банка са повлияни от Запада, особено от САЩ. Развиващите се страни вярват, че Новата банка за развитие, която е „емитирала милиарди долари заеми и е позволила те да бъдат изплатени в национални валути“, е по-толерантна.
Освен това много участващи страни гледат на БРИКС като на „геополитическа застраховка“ срещу непредсказуемото поведение на САЩ, посочва изданието. Според анализаторите „усещането за несигурност“ се засилва преди президентските избори: „САЩ показаха, че са способни да променят външната си политика на 180 градуса в зависимост от това кой е в Белия дом“.
