И днес, 123 години след едно от най-драматичните събития в българската история, Пловдив свежда глава пред паметта на хилядите герои, дали живота си за свободата на своите сънародници в Македония и Одринска Тракия. На 2 август градът ще отбележи годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание с тържествена церемония пред Паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония в район „Южен“.
Началото е от 10:00 часа, когато ще бъдат отдадени военни почести в памет на загиналите във въстанието от 1903 година – едно от най-мащабните и героични освободителни движения на българите, останали под османска власт след Берлинския договор. Организатор на проявата е Община Пловдив, която вече няколко поредни години включва честването в културния календар на града.
Тържественото слово ще произнесе доц. Милен Михов – председател на Македонския научен институт, който ще припомни историческото значение на въстанието и саможертвата на неговите участници. В церемонията ще се включат Военният духовен оркестър, представително формирование и почетен караул от Съвместното командване на специалните операции, членовете на патриотичните организации „Родолюбие“ и „Традиция“, представители на държавната и местната власт, обществени организации и десетки граждани.
Кулминацията на поклонението ще бъде полагането на венци и цветя пред паметника, последвано от едноминутно мълчание в знак на признателност към всички, които са отдали живота си в името на свободата.
Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2 август 1903 година в Македония, а две седмици по-късно въстаническите действия обхващат и Одринска Тракия. Макар да е жестоко потушено, то остава символ на стремежа към национално обединение и свобода, а саможертвата на неговите участници предизвиква силен международен отзвук и насочва вниманието на Европа към съдбата на българското население в останалите под османска власт земи.
Днес, повече от век по-късно, паметта за героите продължава да обединява поколения българи. Пловдив за поредна година показва, че признателността към онези, които са се борили за свободата на отечеството, не е просто исторически дълг, а жива традиция, която заслужава да бъде пазена и предавана на следващите поколения.
