Преди десет години миграционната криза разтърси Европа. Политиците обещаха, че ще бъдат извлечени поуки, външните граници ще бъдат укрепени, а Шенген ще стане по-сигурен. Днес обаче събитията в испанския анклав Сеута показват, че старите въпроси се връщат с нова сила.
Само за няколко дни над 60 000 мигранти преминаха от Мароко към Сеута – испанска територия в Северна Африка и една от двете сухоземни граници между Европейския съюз и африканския континент. Испанските власти бяха изправени пред безпрецедентен натиск, а местната инфраструктура се оказа неспособна да поеме подобен поток от хора.
Макар голяма част от мигрантите впоследствие да бяха върнати в Мароко, политическият ефект вече беше факт. За броени часове Сеута се превърна от локална гранична криза в европейски проблем.
Реакцията не закъсня.
Италия обяви временни проверки за граждани на трети държави, пристигащи от Испания по въздух и море. Мярката беше представена като временна и мотивирана с необходимостта от защита на националната сигурност. Паралелно с това Франция засили контрола по границата с Испания, а европейски столици започнаха открито да поставят въпроса дали сегашният модел за защита на външните граници функционира достатъчно ефективно.
Тук всъщност не става дума само за Сеута.
Испанският анклав се превърна в символ на много по-дълбок проблем – колко устойчив е Шенген, когато една държава членка се окаже неспособна да овладее внезапен миграционен натиск.
Свободното движение е едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Но то винаги е било основано върху един основен принцип – сигурни външни граници. Когато този принцип бъде поставен под съмнение, започва да се пропуква и доверието между държавите членки.
Затова и случилото се в Сеута беше възприето в Рим, Париж и редица други европейски столици не просто като испански проблем, а като изпитание за целия Европейски съюз.
През последните години все повече държави в Шенген възстановяват временен вътрешен граничен контрол. Официалните мотиви са различни – незаконна миграция, каналджийски мрежи, риск от тероризъм и организирана престъпност. Това показва, че още преди кризата в Сеута свободното движение вече функционираше при значително повече ограничения, отколкото предвиждаше първоначалната идея на Шенген.
Не по-малко остър е и общественият дебат за последиците от нелегалната миграция.
В редица европейски държави все по-често се поставят въпроси дали съществуващите интеграционни политики успяват да отговорят на нарастващия миграционен натиск, дали социалните системи могат да понесат подобно натоварване и дали службите за сигурност разполагат с достатъчно ресурси за ефективен контрол. Именно тези опасения обясняват защо темата за миграцията постепенно се превръща в един от основните фактори, определящи резултатите на изборите в редица европейски държави.
Паралелно с това все по-често се чуват предупреждения за дългосрочните демографски и културни последици от високите миграционни потоци. Част от политическите партии и анализаторите смятат, че ако интеграцията остане неуспешна и миграцията продължи да бъде слабо контролирана, това може постепенно да промени социалния и културния облик на отделни европейски общества. Други експерти оспорват подобни прогнози и подчертават, че резултатите зависят от конкретните национални политики и не представляват неизбежен сценарий.
Именно този сблъсък между различните виждания все по-ясно разделя европейската политика.
Едните настояват за още по-строга охрана на външните граници, ускорено връщане на нелегално пребиваващите мигранти и ограничаване на вторичната миграция вътре в ЕС. Другите предупреждават, че подобни мерки могат да поставят под риск едно от основните достижения на европейската интеграция – свободното движение на хора.
Истината вероятно се намира между тези две крайности.
Случилото се в Сеута не означава, че Шенген се разпада. Но показва колко крехка може да бъде системата, когато външната граница бъде поставена под натиск. Ако подобни кризи започнат да се повтарят, а отделните държави все по-често прибягват до едностранни ограничения и възстановяване на вътрешния контрол, неизбежно ще възникне въпросът дали Шенген функционира така, както е бил замислен.
За България тази тема има особено значение. Страната ни вече е част от Шенген и всяка промяна в режима на вътрешните проверки или в общата миграционна политика ще се отрази пряко както върху свободното движение на хора и стоки, така и върху сигурността на външната граница на Европейския съюз.
Сеута може да остане просто поредната миграционна криза. Но може да се окаже и моментът, в който Европа окончателно осъзна, че свободното движение не може да съществува без ефективна защита на общите външни граници. Именно от отговора на този въпрос ще зависи не само бъдещето на Шенген, но и доверието в способността на Европейския съюз да гарантира сигурността на своите граждани.
