Всяка година, на 24 юни, когато слънцето е най-високо над земята, българите отбелязват един от най-древните и магични празници – Еньовден. Наричан още празникът на билките, той съчетава езическа мъдрост, християнска символика и дълбока връзка с природата. Това е денят, когато слънцето не само огрява, а лекува, а билките събират не просто аромати, а сила.
Между слънцето и земята
Смята се, че в нощта срещу Еньовден небето се отваря, а който види това чудо, може да си пожелае най-съкровеното – и то ще се сбъдне. Според поверието, в зората на празника слънцето „трепти“, „играе“ на хоризонта, предвещавайки плодородие и здраве. Тогава водата придобива лечебна сила, а росата, събрана по утринна доба, се ползва за лековити умивания и пръскания.
Еньова буля и мълчана вода
В някои краища на България се избира момиче – „Еньова буля“, което обикаля къщите, облечено в бяла риза и с венец от билки. Тя събира дарове и благославя за здраве. Понякога по обреда се носи мълчана вода – донесена от три девойки, които не изричат нито дума по пътя до извора и обратно. С нея се мият лицата, а момите гадаят за бъдещите си съпрузи, като хвърлят китки във ведро – „Еньова китка“.
Билките – дар от слънцето
Най-свещеното на Еньовден обаче е събирането на 77 и половина билки. Точно толкова, колкото са и болестите по човека – според старата вяра. „Половинката“ е за болестта без име, за която още няма лек. Билките трябва да се събират преди изгрев слънце, докато още росата ги къпе. Смята се, че тогава природата е най-милостива, а всяко растение е наситено с енергия и лечебна сила.
Сред най-търсените са жълт кантарион, мащерка, вратига, бял равнец, риган, маточина, лайка, здравец, пелин, коприва, шипка, както и еньовче, дало името на празника. От тях се плетат венци, които се пазят през цялата година – над врати, в обори, в хамбари – за здраве, за защита от лоши сили, за берекет.
Слънце, любов и магия
Народът вярва, че на Еньовден се правят любовни магии – чрез билки, косми, дрехи и вода. В този ден всичко е жива енергия – и тревата, и камъкът, и сенките. Смята се, че всички болести „спят“, докато слънцето танцува, а който се изкъпе в река или се отъркаля в росата, ще е здрав през годината.
Съществуват поверия, че на Еньовден вещици и самодиви се опитват да „откраднат“ билките, затова жените бързат да ги наберат първи. В някои легенди се говори за Еньо, който „обува кожуха и отива да донесе зимата“ – символика, че след този ден денят започва да намалява и годината клони към есента, макар че лятото тепърва започва.
Свети Йоан и слънчевата вяра
Църквата почита на 24 юни Рождението на св. Йоан Кръстител – Предтечата на Христос. В народната традиция образът му се слива с езическия дух на Еньо – покровител на билкарството, лечителството и природните сили. Така православие и народност се срещат в единен ритуал за здраве и хармония.
Еньовден не е просто празник. Това е възхвала на живата земя и на светлината. Спомен, че ние самите сме част от ритъма на природата.
На този ден – излез рано, събери билка, стъпи бос по росата, обърни се към слънцето – и го благослови. То ти дава живот. А ти – благодарност.
