В ранните часове на неделя, 27 октомври, точно в 04:00, България ще премине към зимно часово време, като преместим стрелките на часовниците с един час назад. Това съвпада с предстоящите предсрочни парламентарни избори и за много хора това означава малко повече сън в нощта преди важния ден.
Смяната към зимното време носи своята история, цели и дори отражение върху здравето на хората. Как обаче се заражда идеята за промяна на времето и какви са нейните реални последици?
Идеята за по-рационално използване на дневната светлина принадлежи на американския политик и учен Бенджамин Франклин. През 1784 г., докато пребивава в Париж, Франклин изпраща писмо до редактора на вестник „Парижки журнал“, в което предлага на парижани да започнат да стават и лягат по-рано. Според него това би довело до икономия на свещи и осветление, тъй като сутрешните часове също могат да се използват продуктивно. Идеята на Франклин остава в историята като оригинално, но нереализирано предложение – истинската смяна на времето започва едва векове по-късно.
Реалната смяна на времето започва по време на Първата световна война, когато Германия търси начини да намали разходите за гориво и електричество. През 1916 г., от 30 април до 1 октомври, германското правителство въвежда лятното часово време като мярка за оптимизиране на дневната светлина в рамките на работните часове. След Германия, Великобритания също приема лятното време и през май същата година променя часовниците си. Така икономическият подход към смяната на времето бързо набира популярност и в други държави, включително и в САЩ през 1918 г.
В България практиката на сезонна смяна на времето започва сравнително късно – през 1979 г., като част от усилията за икономия на енергия и синхронизация с други европейски страни. България, както и много държави в ЕС, продължава да спазва традицията, като преминава към зимно часово време в края на октомври и връща часовника напред в края на март за лятното време.
Основната цел на лятното време е да съвпадне по-добре светлата част на деня с активните часове на работещите и учещите хора, което намалява разходите за изкуствено осветление. Въпреки тези икономически ползи обаче, съществуват и аргументи за неблагоприятните ефекти върху здравето. Много хора съобщават за краткотрайни проблеми със съня, промени в настроението и дори раздразнителност около момента на промяна на часовото време. Нарушенията на съня и ритъма на бодърстване могат да доведат до понижена концентрация и повишен стрес.
Някои изследвания дори предполагат връзка между смяната на времето и здравословни проблеми като повишен риск от сърдечни заболявания и депресия. За мнозина зимното време е благоприятно, тъй като позволява да се събудят, когато навън е светло, но преходът може да затрудни хора с чувствителен биоритъм.
Макар и все още да се обсъжда дали смяната на времето ще бъде прекратена, голяма част от страните в ЕС, включително и България, продължават да практикуват преминаването от зимно към лятно часово време и обратно. Докато има хора, които се радват на допълнителния час сън, други чакат с нетърпение момента, в който няма да се налага да настройват вътрешния си часовник.
Смяната на времето остава една от онези практики, които не само ни карат да проверим дали часовникът е настроен правилно, но и да се замислим за връзката между човешкия ритъм и естествения ход на времето.