Докато в света дипломацията търси спасителни пътеки между ядрени амбиции и енергийна зависимост, в България сцената е запълнена с евтини трикове и тежка политическа безвкусица. Парламентът – онова място, което трябва да генерира визия и стабилност – се превърна в студио за политически вуду ритуали. Последната жертва? Малките и средни предприятия, за които „народните“ избраници подготвиха подарък – доброволен капан с ДДС надпис от 100 000 лв.
Разстрел на дребно: как убиха групата на МЕЧ
Многоцелевият изстрел по МЕЧ (Мир, Единство, Чест) беше примерен. Не им дадоха дори да се закълнат. Един вид – ако ще се правите на интересни, направо си ходете. Това не беше просто унижение, а откровен урок за БСП и ИТН: „Не забравяйте кой държи дистанционното.“ Борисов и Пеевски показаха на останалите какво се случва, когато някой реши да излезе извън сценария. Политически театър с режисура от тъмните стаи и финансиране по избор на продуцентите.
Бюджет на невъзможното и данъчен капан за 300 000 фирми
Докато някои броят гласовете в залата, други броят бъдещи фалити. Бюджетът беше приет с мантрата „това е възможният бюджет“, макар че икономическата логика крещи обратното. Най-фрапантният пример – свалянето на прага за ДДС регистрация от 166 000 на 100 000 лв. е подарък за НАП, но погребение за над 300 000 малки фирми. Липсата на публичен дебат и игнорирането на гласовете от реалната икономика е не просто грешка – това е системно ликвидиране на предприемачеството. Всичко това – за да покажем на Брюксел какви „евро-ентусиасти“ сме. Истината? Еврозоната се отдалечава, а ние я гоним с фалшиви усмивки и дефицитна памет.
А по света? Светът си гори – някъде буквално, другаде стратегически
- САЩ и Русия се готвят за втори рунд в Рияд. Основна тема – Черноморската сигурност и възможен дипломатически пробив. Делегацията на Русия е съставена от ветерани на ФСБ – знак, че преговорите се водят по линията „твърда дипломация“. САЩ още мълчат по въпроса кои ще са техните хора. Тишината е оглушителна.
- Летище Хийтроу – затворено след пожар. 1500 отменени полета, сринати акции на авиокомпаниите. Ако един пожар в подстанция може да парализира най-натовареното летище в Европа, колко ракети ще трябват, за да падне цяла държава?
- Турция пак надхитри всички – осигури си продължение на освобождаването от американски санкции при плащания за руски газ. Какво значи това? Че руският газ, влязъл в турската система, се ребрандира на „турски“ и ни се пробутва така. Гениално. Ние си мислим, че сме се отървали от руската зависимост. Театър.
- Румъния показва как се прави енергийна политика с визия. Държавна помощ от 578 млн. евро за индустриални потребители, обвързана с конкретни зелени ангажименти. А у нас? Продължаваме да раздаваме помощи „на калпак“, без грам идея за дългосрочна ефективност.
- В Украйна, Зеленски отговаря на абсурдни предложения от Тръмп за американска собственост върху АЕЦ. Страната е на ръба, а американският политически елит се чуди какво още да приватизира.
- Сърбия е в политическа криза – говори се за преходно правителство. Конституцията пречи? Може би. Но гражданите вече искат друго – избори с реални гаранции за честност. Урок и за нас, ако някой още гледа към съседите.
- Беларус изненадващо – с нулев бюджетен дефицит. Явно и Лукашенко може да си направи сметката. По Маастрихт, изглеждат по-готови от нас за еврозоната.
- Полша защитава домакинствата си с таван на цената на електроенергията. Ако тук от 1 юли пуснем всички на свободен пазар без буфери, очаквайте 25% скок в сметките. Но, разбира се, никой няма да понесе отговорност.
- Исландия поднесе морален шамар: министърка подаде оставка за връзка преди 35 години. У нас? Депутатите се държат за имунитета, сякаш са открили новата Света Троица.
Докато светът играе шах с ядрени фигури, енергийни зависимости и дипломатически бомби, ние подреждаме пасианс с изкуствено усмихнати кукли. Бюджетът е гарниран с фалшив оптимизъм, парламентът – със страх, а икономиката – с безмилостни данъчни хватки.
И всичко това – в името на стабилността.
Въпросът е: стабилност за кого?
