Българският парламент отново се озова в задънена улица, след като и третият опит за избор на председател на Народното събрание завърши без успех. На гласуването присъстваха няколко кандидатури, но нито една не успя да събере необходимата подкрепа за заемане на поста, подчертавайки липсата на консенсус и дълбоките разделения сред политическите фракции.
За председател на парламента бяха номинирани петима кандидати:
- Рая Назарян от ГЕРБ-СДС
- Андрей Цеков от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ)
- Петър Петров от „Възраждане“
- Наталия Киселова от „БСП – Обединена левица“
- Силви Кирилов от „Има такъв народ“ (ИТН)
Особеността този път беше в решението на ИТН да издигнат кандидатурата на най-възрастния депутат, като знак на възможен компромис и обединение между различните партии.
При първото гласуване никой от кандидатите не успя да събере необходимия брой гласове. Въпреки опитите за намиране на консенсус, резултатите бяха разочароващи:
- Андрей Цеков от ПП-ДБ получи подкрепата на 56 депутати, но срещна съпротива от 105, а 78 се въздържаха.
- Наталия Киселова бе подкрепена от 38 депутати, 51 бяха против, а цели 150 се въздържаха.
- Петър Петров от „Възраждане“ получи 36 гласа „за“, 61 „против“ и 142 въздържали се.
- Рая Назарян от ГЕРБ-СДС събра 70 гласа „за“, но 126 депутати гласуваха „против“, а 43 се въздържаха.
- Силви Кирилов получи 37 гласа „за“, 35 „против“ и 167 въздържали се.
След неуспешното първо гласуване се проведе балотаж между Назарян и Цеков. Въпреки надеждите за решение, резултатите отново не доведоха до избор. Назарян събра 69 гласа, а Цеков — 56, което не бе достатъчно за избор на председател.
Политическата блокада и последици
Неуспехът на парламента да избере председател подчертава дълбоките политически различия и липсата на съгласие между основните партии. След поредния провал, ръководството на Народното събрание обяви 30-минутна почивка, но след консултации бе решено заседанието да бъде прекъснато и да продължи в сряда от 11 ч.
Този развой на събитията показва нестабилността и разпокъсаността на новия парламент. Остава неясно кога и как ще бъде избран председател, който да обедини различните политически сили и да започне реална законодателна работа в Народното събрание.
