На 1 февруари българите отбелязват Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Този празник има дълбоки корени в българската традиция и е посветен на труда на тези, които се грижат за лозята и произвеждат виното, символ на радост, здраве и плодородие. Въпреки че празникът е с хилядолетна история, днешният ден е не само повод за празнуване, но и за почитане на много традиции и обичаи, които са свързани със земята и плодородието.
Трифон Зарезан има дълга история, свързана със земеделските традиции на българите и със символиката на лозята и виното. Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада. Той водел праведен живот и загинал заради отказа си да се откаже от християнската вяра. По време на гоненията срещу християните, Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен. Въпреки трагичната му смърт, Трифон се свързва с лозарите и винопроизводителите и се почита като техен покровител.
Трифон Зарезан, обаче, не е само денят на този светец. Според народни предания в някои райони на страната, той бил брат на Богородица. Легендата разказва, че в началото на февруари Трифон подрязвал лозите си, когато срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и се присмял. Тя му наредила да се внимава и да не си отреже носа, но той се подиграл с думите ѝ. За нещастие, по време на рязането, той наистина си отрязал носа. Това обяснява различните наименования на празника – Трифун Чипия, Трифун Зарезой и Трифун пияница.
Възприемането на Трифон Зарезан като празник на лозарите и виното може да бъде свързано и с тракийската култура, която се е славила със своето вино и почит към бога на виното и плодородието – Дионис. Според митологията, Дионис е божеството, което е дарявало с вино и радост земята и хората, и е основал култа към лозата. Въпреки че в житието на Свети Трифон не се споменава за връзката му с лозата, празникът на светеца почти съвпада с древните Дионисиеви празници, когато хората танцували и се веселели с вино в чест на бога на плодородието.
Обичаи и Традиции на Трифон Зарезан
Традициите на Трифон Зарезан са богати и разнообразни. Един от основните ритуали на този ден е „зарязването“ на лозите. В този ден стопаните се събират на лозето, където с косер или секира подрязват лозите, като вярват, че това ще доведе до добра реколта през годината. Тази традиция има за цел не само да подготви лозата за новия сезон, но и да извика плодородие и благоденствие.
По традиция, на 1 февруари, стопанката на дома приготвя обреден хляб, украсен с лозово листо. Задължително се приготвя и пълнена кокошка, която заедно с бъклица с вино се поставя в нова вълнена торба и се изпраща на лозарите. Когато достигнат лозята, стопаните извършват ритуала на зарязването и освещават лозите с вино, светена вода и пепел от Бъдни вечер.
Вечерта, след като ритуалите са завършени, се организират празненства, на които се избира „цар на лозята“. Този цар обикновено е най-щедрият и уважаван мъж в селото и през годината се грижи за лозята. По време на тържеството, той е окичен с венец от здравец и лозови пръчки и обикаля с „колесница“ от двор на двор, благославяйки с вино и босилек.
Днес Трифон Зарезан се чества с голямо внимание и радост, както в селата, така и в градовете. Празникът остава не само ден за лозарите, но и за всички, които се радват на виното и земеделските традиции. Въпреки че част от обичаите са променени или адаптирани, празникът продължава да носи със себе си духа на традицията, радостта от живота и любовта към природата.
Трифон Зарезан е денят, който свързва миналото с настоящето, обичаите със съвременните практики и народното веселие с уважението към труда и природата. Независимо дали се честват древни ритуали или съвременни тържества, празникът продължава да бъде повод за обединение и радост, в чест на лозата и виното, които са символи на живота и благоденствието.