На 21 ноември Светата Православната църква чества празника Въведение Богородично. Това е един от най-големите църковни празници, почитан както от католиците, така и от източноправославните.
С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж.
Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.
Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я.
Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който от тук нататък трябвало да бди над нея.
Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.
Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
Този ден църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.
Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.
Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба.
Така се чества здравата връзка между всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.
Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.
Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде.
Празникът е наричан още Вълча Богородица, защото само Тя, Божията майка, имала дарбата да въздейства над дивите животни. Имен ден празнуват Вълчо, Вълкан, Вълко, Въло, Вълкана.
Според народното поверие нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи“, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни“, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.