На този паметен ден преди 121 години, българският народ издигна високо знамето на свободата с Илинденско-Преображенското въстание. Тази епохална борба на македонските и тракийските българи се превърна във връхна точка на национално-освободителните им стремежи.
Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) пое ръководството на въстанието. През януари 1903 г., някои от членовете на Централния комитет се събират на конгрес в Солун, където вземат съдбовното решение за въстание в Македония и Одринско.
През май същата година, в Смилево — родното място на Даме Груев, се провежда конгрес на Битолския революционен окръг. На него се решава въстанието да започне на 2 август, Илинден.
В края на юни, в местността Петрова нива в Странджа планина, се събират представители на Одринския революционен окръг и определят 19 август, Преображение, за начало на бойните действия.
За жалост, Гоце Делчев, великият борец за свобода, губи живота си в битка с турските сили при село Баница, Серско. Тази загуба усложнява подготовката, но не прекъсва решимостта за борба.
На 2 август, въстанието избухва в Битолския окръг. Смелите българи освобождават планинските райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската околия. В Крушево е обявена Крушевската република, символ на единството на българи, власи и гъркомани, която продължава цели 10 дни. Никой не докосва мирното турско население, демонстрирайки доблестта и справедливостта на въстаниците. Вдъхновяващите думи на австро-унгарски дипломат — „Доблестно въстание срещу цяла империя“ — остават запечатани в историята.
На 19 август, Преображение, в Одринския революционен окръг започват бойните действия. Мъже и жени от Странджа планина масово се включват във въстанието, освобождавайки Василико (дн. Царево) и Ахтопол. Странджанската република просъществува около 20 дни, но свободата им е кратка. Огромна 40-хилядна турска армия, башибозук и артилерия настъпват, опожаряват и ограбват селата, убивайки много невинни.
Борбата в Серския революционен окръг започва още на 14 септември. Въстаналите герои се изправят срещу могъщия противник с несломим дух и кураж. Районите на Македония и Одринско са потопени в кръв, докато Великите сили остават безразлични свидетели.
По данни на мемоарите на ВМОРО от 1904 г., в Битолския и Одринския окръг се водят 239 сражения. Въстаниците са 26 000, изправени срещу 350-хилядна турска войска. В тези битки падат 994 герои, 201 села с 12 000 къщи са изпепелени. 70 000 души са принудени да напуснат родните си домове, а 7 500 българи, предимно деца, жени и възрастни, са зверски убити.
Но тези жертви са доказателство за непримиримостта и жаждата за свобода на нашите предци. „Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“, зове Даме Груев. С тези думи се обръща към своите бойци, вдъхновявайки ги да не преклонят глава пред османското иго.
Поклон и вечна памет на всички, които дадоха живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия! Вашият подвиг остава завинаги в сърцата ни, а борбата ви ще бъде пример за бъдещите поколения. Нека паметта за тези героични дни продължава да ни води напред, с гордост и благодарност за свободата, извоювана с кръв и жертви.
