back to top
3 C
Пловдив
8 февруари, 2025

Хлябът поскъпна в цяла България

Нови 20% ДДС върху хляба удари домакинствата и индустрията

От началото на 2025 г. българите се сблъскаха с поредното поскъпване – този път на един от най-важните стоки за всекидневието: хляба. Причините за увеличението са множество и комплексни, като сред тях доминира възстановената ставка от 20% ДДС, комбинирана с растящите разходи за енергия, суровини и труд. Но как това влияе на българските потребители и какви са очакванията за бъдещето?

Възстановяване на стандартното ДДС – катализатор на поскъпването

През януари 2025 г. нулевата ставка на ДДС върху хляба беше отменена и заменена със стандартната ставка от 20%. Мярката беше въведена като част от новия държавен бюджет и се очакваше да донесе значителни приходи в хазната. Последствията обаче не закъсняха – само за седмица цените на хляба се увеличиха средно с 20-30% в цялата страна. Например, в Пловдив цената на типовия хляб вече надвишава 1,75 лв., а специалните хлябове достигат до 3 лв. или повече.

Производителите не скриха разочарованието си от новото законодателство. „За нас промяната означава просто спазване на закона – няма как да поемем сами тази тежест. Увеличението е неизбежно“, коментира Лазар Генчев, собственик на голям хлебозавод в Пловдив. По думите му държавата трябва да обърне внимание не само на данъците, но и на нарастващите разходи за енергия.

По-високите разходи в производството – друг ключов фактор

Възстановеното ДДС не е единствената причина за поскъпването на хляба. Разходите за ток, газ и брашно – основни елементи в производствения процес – са скочили драстично през последната година. „Опитахме да задържим цените колкото можем, но това вече не е възможно. Поскъпването на електричеството ни принуждава да увеличим цените“, обяснява Димитрина Иванова, директор на хлебозавод в Белослав.

Данните сочат, че общите разходи на производителите са нараснали с над 30% от началото на годината, което прави задържането на крайните цени невъзможно без сериозни финансови жертви.

Социалните последствия – тежест за домакинствата и търговията

Повишаването на цената на хляба удря особено силно най-уязвимите групи от обществото. За много домакинства, които разчитат на основни хранителни продукти, това поскъпване представлява сериозен удар върху бюджета им.

„Това е непоносимо. Хлябът е основен продукт за нас, а с тези нови цени вече няма да можем да купуваме същите количества,“ коментира Мария Иванова, пенсионерка от Враца.

Малките магазини също усещат последствията. Според Росица Спасова, управител на семеен магазин в Кюстендил, клиентите са започнали да купуват по-малко хляб, което директно влияе на оборота на търговците.

Поглед към бъдещето – какво предстои?

Експертите очакват, че ефектът от възстановеното ДДС ще бъде дългосрочен, освен ако държавата не предприеме мерки за смекчаване на удара. Производителите също изразяват надежда за стабилизиране на цените чрез субсидии или замразяване на ставките за енергия. Въпросът обаче остава дали това ще е достатъчно за облекчаване на натиска върху крайните потребители.

В ситуация, в която хлябът – символ на ежедневната ни трапеза – става все по-недостъпен за някои, е ясно, че този проблем далеч надхвърля икономическите аспекти. Той засяга самата сърцевина на социалния живот в България и трябва да бъде адресиран като национален приоритет.

 

Още новини

Последвайте ни

11,605ФеновеХаресване
0Последователиследвам
0АбонатиАбониране

Вижте също