Има биографии, които политиката обича, защото се разказват сами. Николай Попов има такава. Баща, изгубил дванадесетгодишната си дъщеря на пътя, който превръща загубата в кауза, събира хиляди подписи за дни и излиза срещу „системата“ с обещание да я изчисти — от съда до обвързаностите между бизнеса и властта, които според него движат парите в държавата.
Каузата е искрена дотолкова, доколкото е проверима. А проблемът с всяко обещание да се пребори „мафията във фирмите“ е, че то не се проверява с думи, а с регистри. Регистърът е скучен, търпелив и не се впечатлява от емоция.
И когато отвориш Търговския регистър на името Николай Николаев Попов, картината не е на човек, който гледа системата отвън. Той е вписан вътре в нея.
Данните — извадка от публични регистри към 22 юли 2026 г. — го поставят в малка, но показателна група. Попов е свързан с Пламен Хинчовски, с Тодор Иванов и с Веселин Ангелов чрез общи дружества. И точно тук се появява типът връзка, който в цялата извадка се среща едва два пъти — „финансова“. Той е концентриран именно в тази група.
Хинчовски не е случайно име в тази география. Той участва в двадесет дружества; в пет от тях е вписан публичен дълг към НАП за 327 632 евро. Това не е дългът на Попов — регистърът не твърди такова нещо и този текст също. Но общите дружества, които ги свързват, носят вписан публичен дълг. Тоест човекът, който обещава да разчисти сплитането на бизнес и власт, сам седи в мрежа от фирми, в която държавата е кредитор, а не наблюдател.
Тази близост има и минало. Самият Попов признава, че е бил член на ГЕРБ — партията, чийто модел на разпределяне на публичен ресурс той днес обявява за своя мишена. Твърди, че е скъсал с нея три години преди трагедията. Възможно е. Но човек не сменя средата си като палто — вписванията в регистъра не подават оставка, когато собственикът им смени реториката.
Оттук нататък въпросът не е обвинение, а е неудобен по същество: може ли да изчистиш система, в която си вписан? Може ли да атакуваш обвързаността, когато собствената ти биография е направена от нея?
Честността изисква и другото да се каже ясно. Съвместното участие в дружества е точно това — съвместно участие, и нищо повече. То не е доказателство за уговорка, за съгласувано действие или за обща схема. Непогасеният дълг към НАП е гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, а не присъда. Присъствието на едно име в подобен анализ не е обвинение в престъпление.
Но журналистиката не работи само с присъди. Тя работи и с въпроси, които някой предпочита да не му задават. „Сияние“ поиска доверие срещу обещание за чисти ръце. Регистърът показва ръце, държали същите документи като хората, които каузата обещава да разобличи. Това не прави Попов виновен. Прави обещанието му проверимо — и засега то не издържа собствената си проверка.
Избирателят има право да знае едно просто нещо: когато някой ти сочи мафията с едната ръка, добре е да видиш какво държи с другата.
