Представете си зелена стена, която се простира на хиляди километри през северната част на Китай. Вместо бетон и стомана тя е изградена от дървета, храсти и друга растителност. Това не е научна фантастика, а реален проект, известен като „Великата зелена стена“ на Китай, или Three-North Shelterbelt Program.*
Стартирал през 1978 г., проектът обхваща североизточните, северните и северозападните части на страната. По данни, цитирани от НАСА, досега в рамките на инициативата са засадени над 66 милиарда дървета, а дългосрочната цел е до 2050 г. да бъде изградена мащабна система от защитни зелени пояси срещу опустиняването.
Как дърветата се борят с пустинята?
Основната задача на зелената стена е да ограничи ерозията на почвата и разпространението на пясъците от пустините Гоби и Такламакан. Растителността задържа почвата с корените си, намалява скоростта на приземния вятър и затруднява пренасянето на прах и пясък към земеделските райони и населените места.
Сателитни наблюдения показват увеличаване на растителната покривка в обширни части на Китай през последните десетилетия. Има и данни за намаляване на интензивността на някои прашни бури, макар че този процес зависи и от валежите, климатичните колебания, земеползването и други фактори.
Могат ли милиардите дървета да променят климата?
Отговорът е да, но преди всичко на местно и регионално равнище. Дърветата поглъщат въглероден диоксид чрез фотосинтезата, а листата им отделят водни пари в атмосферата. Така растителността влияе върху влажността, температурата на повърхността и обмена на енергия между земята и въздуха.
Големите промени в растителната покривка могат да повлияят и върху образуването на облаци и валежите. Тези ефекти обаче не са еднакви навсякъде и не означават автоматично, че повече дървета водят до повече дъжд.
Изследване, публикувано през 2025 г. в npj Climate and Atmospheric Science, показва, че планираното залесяване може да повлияе върху бъдещото затопляне в Китай чрез промени в отражателната способност на земната повърхност и в енергийния баланс. Посоката и силата на ефекта зависят от региона и вида на растителността.
Неочакваният проблем: дърветата също се нуждаят от вода
Зад впечатляващите резултати стои и сериозно предизвикателство. В сухите райони водата е ограничен ресурс, а дърветата я поглъщат от почвата и я връщат в атмосферата чрез процеса, наречен евапотранспирация.
Научни изследвания върху възстановяването на растителността в китайското Льосово плато установяват, че увеличаването на растителната покривка може да повиши изпарението и да намали количеството вода, което достига до реките. В някои райони това създава напрежение между екологичното възстановяване и нуждите на населението от вода.
Затова успехът на „Великата зелена стена“ не може да се измерва единствено с броя на засадените дървета. От значение са и оцеляването им, подходящите местни видове, устойчивостта на насажденията и възможността екосистемата да се поддържа с наличните водни ресурси.
Ще успее ли Китай?
„Великата зелена стена“ е един от най-мащабните опити на човечеството да възстанови деградирали земи и да ограничи последиците от опустиняването. Проектът показва, че промяната на растителната покривка може да има измерими последици за почвата, прашните бури, въглеродния баланс и регионалния климат.
Но той разкрива и един важен урок: природата не може да бъде управлявана само с мащаба на човешките усилия. Засаждането на милиарди дървета има смисъл, когато е съобразено с местния климат, водния баланс и естествените екосистеми.
До 2050 г. Китай ще продължи да развива зелената си бариера. Големият въпрос вече не е само колко дървета ще бъдат засадени, а колко от тях ще оцелеят и дали ще успеят да изградят устойчива защита срещу пустините, без да изчерпват ресурсите, от които самите те зависят.
- Числото от 66 милиарда се отнася до засадените дървета, а не непременно до броя на живите дървета днес. Също така „Великата зелена стена“ е наименование на програма за защитни горски пояси и възстановяване на растителността, а не на непрекъсната гора, която изцяло обгражда пустините.
