Средната продължителност на живота в Европа е 81,5 години, докато в България тази цифра е значително по-ниска. В Лихтенщайн и Швейцария хората живеят средно по 6-7 години повече, което подчертава разликата в качеството на живот.
„Евростат“ и Магдалена Костова, директор „Демографска и социална статистика“ в НСИ, разкриват зловещите причини зад тези числа. Според Костова, за преждевременна смъртност се смята смъртта преди 65-годишна възраст. В България тази цифра е стряскаща – 27% за мъжете и 12% за жените.
Какво се крие зад тези цифри?
Начинът на живот и здравословните навици играят основна роля. Лошото хранене, замърсеният въздух и ограничените възможности за качествено здравеопазване са само част от факторите, които влияят върху здравето на българите.
Високото образование също оказва значително влияние върху продължителността на живота. Хората с по-добро образование имат по-голям достъп до информация за здравословен начин на живот и по-добра възможност за профилактика и лечение. В София и Кърджали хората живеят най-дълго, докато във Видин, Враца и Монтана очакваната продължителност на живота е най-ниска.
Тези факти ни карат да се замислим за бъдещето на нашата страна. Как можем да подобрим качеството на живот и здравето на нашите граждани? Защо страните от бившия социалистически блок, като България, остават на дъното на класациите за продължителност на живота в Европа?
Време е да обърнем внимание на тези проблеми и да вземем мерки за подобряване на качеството на живот у нас. Инвестициите в здравеопазване, образование и екологични мерки са ключът към по-дълъг и по-здравословен живот за всички българи.
Националната трагедия, че всеки пети българин не доживява до 65 години, може да бъде преодоляна. Нуждаем се от съвместни усилия и ангажираност от страна на правителството, обществото и всеки един от нас, за да осигурим по-добро бъдеще за нашите деца и внуци.