Политическата криза в България ескалира до нови висоти, след като президентът Румен Радев отказа да подпише указа за назначаването на новото служебно правителство, предложено от Горица Грънчарова-Кожарева. Този акт на държавния глава разкри дълбоките разломи в българската политика, разтърсвайки устоите на демокрацията и излагайки на показ сложните мрежи на власт и влияние.
Радев не просто отказа да одобри правителството – той направи това поради конкретна фигура в предложеното му – Калин Стоянов, предложен за министър на вътрешните работи. За президента Стоянов не е просто един обикновен кандидат. Той е символ на нещо много по-зловещо – предполагаемото влияние на олигарха Делян Пеевски. Подозренията, че Стоянов е „човек на Пеевски“, изпратиха ясен сигнал до българската общественост, че изборите, организирани от това правителство, биха могли да бъдат манипулирани в полза на олигархични интереси.
Но този скандал не се случва във вакуум. Той е пряк резултат от неуспешните промени в Конституцията, наложени от коалицията ГЕРБ-ПП-ДБ-ДПС, известна още като „сглобката“. Вместо да укрепят демокрацията, тези промени създадоха правен хаос и позволиха на задкулисните сили да затвърдят своето влияние. Румен Радев неведнъж е критикувал тези промени, като ги нарече „некадърни“ и подчерта, че те създават условия за задкулисни маневри и отслабване на президентските правомощия.
Едно от най-силните послания на Радев в този контекст беше призивът му за попълване на „домовата книга“. Президентът настоява, че за да се гарантира стабилност и честност в изборите, е нужно да се осигури процес за избор на компетентен и независим служебен премиер, който да е извън влиянието на олигархични структури.
Докато политическата драма се разиграваше в кабинетите, сцената пред президентството се запълни с полицаи, които излязоха на протест в подкрепа на Калин Стоянов. Въпреки че законът категорично забранява на полицейските служители да участват в политически демонстрации, техният протест бе знак, че задкулисните сили не се свенят да използват всички налични средства, за да защитят своите интереси. Много анализатори видяха в това явление ръководена акция, която има за цел да окаже натиск върху президента и да защити позициите на Стоянов.
След като Радев отказа да подпише указа, Горица Грънчарова-Кожарева реши да потърси помощ от главния прокурор, подавайки оплакване за оказан натиск върху нея. Това действие предизвика множество въпроси, защото мнозина го възприеха като последен опит за спасение от страна на Грънчарова-Кожарева. Някои го разчетоха като отчаян опит за излизане от кризата, докато други заподозряха, че тя е изпълнявала нареждания на скритите сили зад Стоянов и Пеевски.
Реакциите на основните политически играчи бяха незабавни, на за сметка на това доста противоречиви. Докато някои партии подкрепиха твърдата позиция на Радев като защита на демократичните принципи, други го обвиниха в саботаж на правителствената стабилност. Конституционалистите също бяха разделени в мненията си – едни подкрепиха правото на президента да откаже подписването на указа, други предупредиха за опасностите от задълбочаване на кризата.
Пред България сега стоят няколко възможности. Президентът може да предложи ново служебно правителство без Калин Стоянов или политическите сили да търсят компромисно решение, което да предотврати продължаващата политическа нестабилност. Ако компромис не бъде намерен, страната може да бъде принудена да се изправи пред нови избори, които ще бъдат още по-напрегнати и оспорвани.
Тази последна развръзка в българската политика подчертава сериозните недостатъци на настоящата конституционна рамка и рисковете, произтичащи от задкулисните маневри на олигархичните кръгове. Докато президентът Радев се бори да защити демокрацията и честността на изборите, страната продължава да се лута в политическа несигурност. Времето ще покаже дали България ще успее да преодолее тези предизвикателства и да намери път към стабилност и справедливост.
