На 11 април 1978 година, близо до Велики Преслав, едно на пръв поглед обикновено събитие променя завинаги разбирането за величието на българската история. Марийка Чочева, заедно с колежки от местното ТКЗС, прекопава лозята, когато неочаквано открива златна огърлица, изящно изработена и скрита в земните недра. Малко по-късно, жените намират още съкровища. Нещо обикновено се превръща в невероятно откритие – Преславското съкровище, една от най-ценните находки на българската археология.
Съкровището включва над 120 златни украшения, създадени с майсторството на средновековните златари, някои от които са инкрустирани със скъпоценни камъни – смарагди, аметисти, перли и изумруди. Всички те блестят с блясъка на една отминала епоха, когато България е била мощна империя, а цар Петър – символ на могъществото ѝ.
Тези скъпоценности не са просто богатства, те са знаци на кралски статус, свързани с династични съюзи и държавни традиции. Историците предполагат, че тези уникални накити са били част от сватбения дар на цар Петър и Мария Лакапина – дъщерята на византийския император Роман Лакапин. Тази връзка не само укрепва България като християнска държава, но също така й дава право да се нарече царство – събитие с мащабни последици за тогавашната световна история.
Защо тази находка е важна?
Освен заради изключително високата си художествена стойност, диадемата и огърлицата вероятно са материален израз и на високия статус на българската царица. Чрез брака на Петър с Мария (тя приема името Ирина, което ще рече „Носеща мир”), статутът на римските и християнските ромейски императори (първият християнски император е Св. Константин Велики) законно преминава и в българската владетелска династия и държавна традиция. България получава законно статута на християнска империя или царство (за учените понятията „царство” и „империя” са тъждествени, но аз не смятам, че това е така за т.нар. „обикновен човек”). Това се случва 500 години преди, например, Русия да получи същото право на царска титла след брака на Иван Трети с племенницата на последния ромейски император Константин XI Палеолог.
Иронията на историята е силна – както съкровището е било притежание на една Мария, царица Лакапина, така откриването му след хиляди години се дължи на друга Мария – скромната Марийка Чочева. Тези жени, макар и разделени от векове, са свързани чрез това богатство, което представлява наследството на една велика българска държава.
Докато се любуваме на златните накити, не може да не се замислим колко е велико не само нашето минало, но и скромността на тези обикновени работнички, които веднага предават откритото съкровище на държавата. Техният патриотизъм и чест са по-ценни от всеки скъпоценен камък, оставен в земята преди повече от хиляда години.
Величието на България блести не само в златото и диамантите от Преславското съкровище, но и в честността, която тези жени проявиха. Сякаш чрез техните ръце, България отново получава своето място под слънцето като велика и славна държава.
Според публикация във в-к „Труд”, световноизвестната фирма „Булгари” предлага още през „соца” 27 000 щатски долари, за да откупи само правата върху моделите и изображенията от Преславското съкровище.
След пенсионирането си баба Мария получава 81 лева земеделска пенсия. След кончината й, наследниците й получават 370 лв. за паметна плоча. Понякога честта на една българска баба е по-ценна и от най-царствения камък.
